4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
С., 27.01. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4910/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Т. чрез пълномощник адв. М. Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 89 от 21.05.2014г. по в. гр. дело № 48/2014г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено рещение № 650 от 08.01.2014г. по гр. дело № 1583/2013г. на Силистренски районен съд за отхвърляне иска на Б. М. Т. против [фирма] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено с Акт № 186 от 15.07.2013г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител мрежови експлоатационен подрайон С., М. Р., Дирекция Е.” и осъждане на работодателя да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца в размер на 19081,68 лв., със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – необходимо ли е с оглед преценката за изпълнение на разпоредбата на чл. 328, ал. 3 КТ от страна на работодателя да се представят двата договора за управление, които се сключват по чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Устава на дружеството работодател или е достатъчно представянето само на единия, и кой от двата договора; допустимо ли е достоверността на датата на частен свидетелствуващ документ да бъде доказана по чл. 181, ал. 1 ГПК с друг частен свидетелствуващ документ, в който фигурира оспорената дата на първия частен свидетелствуващ документ; длъжен ли е съдът при проверка на работодателските правомощия да проверява съдържанието на сключения договор за управление с новото лице, и ако е длъжен, какво трябва да бъде задължително включено в договора за управление, с оглед разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Жалбоподателят се позовава на представена съдебна практика на ВС и ВКС като поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с тази съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Сочи се и т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед възможността за създаване на съдебна практика по поставените правни въпроси.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси са съобразени със съдебната практика на ВКС. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение при разрешаването на поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното решение не са разрешени в противоречи с представената съдебна практика.
Първият правен въпрос няма обуславящо значение за спора. Основанието на уволнението по чл. 328, ал. 2 ГПК е сключеният договор за управление. Такъв договор по делото е представен, и той е сключен съобразно изискванията на чл. 9, ал. 5 от Устава на дружеството. Представянето на други договори, и по специално на договорите за възлагане на управление сключени с членовете на Съвета на директорите по чл. 9, ал. 3 от Устава на дружеството, нямат отношение към фактическия състав на приложеното уволнително основание.
Въпросът допустимо ли е достоверността на датата на частен свидетелствуващ документ да бъде доказана по чл. 181, ал. 1 ГПК с друг частен свидетелствуващ документ, в който фигурира оспорената дата на първия частен свидетелствуващ документ е включен в предмета на спора по направено от жалбоподателя оспорване на дата на сключения договор за управление с твърдение за антидатиране. Ищецът, като неучастващо в съставянето на частния документ лице, няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като не черпи права от някой от издателите, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране и спрямо него посочената в документа дата не важи. В този смисъл оспорването на датата не внася никакво изменение в съдържанието на частния документ и следователно не го опровергава. Оспорването на датата на частния документ е подчинено на общия режим на оспорването на самия документ. Доколкото въпросът съдържа питане за допустимостта на доказване датата на договора за управление, съдържаща се в друг частен документ, отговорът следва да бъде положителен. В този смисъл преценката на съда относно съвпадението на датата в двата части документа в потвърждение, че договорът за управление е сключен на посочената в същия дата не влиза в противоречие с правилата за доказване съдържанието на частния документ. Приетото от съда не противоречи с представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 763/84г., четвърто г. о. на ВС.
По въпроса – длъжен ли е съдът при проверка на работодателските правомощия да проверява съдържанието на сключения договор за управление с новото лице, и ако е длъжен, какво трябва да бъде задължително включено в договора за управление, с оглед разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, жалбоподателят е представил съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която за упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ е без значение дали новият договор за управление е със същото лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична по съдържание с предходната. Същественото е договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, въз основа на която управляващият разработва бизнес програма, която следва да изпълни по време действието на договора. В този случай на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 ГПК.
Прието с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е посочил, че в договора за управление изрично се сочи, наличието на приета от Съвета на директорите бизнес програма за периода 2012г.- 2014г., която новият изпълнителен директор е натоварен със задачата да реализира. Това му представя възможност да сформира свой ръководен екип като подмени стария, включително и по реда на чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съдът не присъжда разноски в тежест на жалбоподателя, поради липса на доказателства в настоящето производство другата страна да е направила такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 21.05.2014г. по в. гр. дело № 48/2014г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ