О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 28.02. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 937/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. В., [населено място], срещу въззивно решение №155/17.05.2012г. по гр. дело № 169/2012г. на Видинския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са постановени две противоречиви решения по един и същи казус от първоинстанционния и въззивния съд.Въззивното решение е незаконосъобразно и е в пряко нарушение на чл.19,ал.3 ЗУТ по отношение размера на спорния имот.Налице е и противоречиво решаване на въпроса кога и с какви действия установеното владение е прекъснато от невладеещия собственик. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация [фирма] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Видинския районен съд по гр.д.№6/2011г. и са отхвърлени исковете на настоящия касатор срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на имот идентификатор 10971.505.637 с площ 295 кв.м., както и с правно основание чл.109 ЗС за премахване на ограда на границата със същия имот.
Въззивният съд е приел, че ищцата твърди да е собственик на имота на основание по чл.1ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др.,съгласно решение №249/1998г. на Видинския окръжен съд по адм.д.№42/1998г. Ответникът е изградил клиника в съседния имот, а ищцата е предоставила за строителството на същата временен достъп през собствения си имот.В края на 2007г. мястото и било заградено и присъединено от ответника към неговия имот. Въззивният съд е приел, че с посоченото решение на административния съд е възстановено правото на собственост върху 300 кв.м. от отчуждения от наследодателя на ищцата имот, съгласно скица, представляваща неразделна част от решението. По делото тази скица не е представена от ищцата. Установената площ на имота е 295 кв.м. и тя е под изискуемата от чл.19,ал.1 ЗУТ за самостоятелен парцел. Дори и да се приеме, че в този му размер имотът може да бъде самостоятелен обект на собственост, то е основателно възражението на ответното дружество, че е придобило имота по давност – в резултат на осъществено непрекъснато в период на повече от 10 години /считано от 1999г./ владение от праводателите на ответниците и присъединено от последните по смисъла на чл.82 ЗС. През 1999г. праводателите на дружеството са придобили съседния парцел и към него са присъединили и оградили процесния.Владението и намерението за своене е било явно демонстрирано към ищцата.Тя не е допускана в имота си от ответниците през посочения период. Сезирала е редица държавни органи, но е предявила иск за защита на своята собственост едва през 2011г. Владението не е прекъсвано въобще по реда на чл.116, б.”б” ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора. В разглеждания случай така поставеният от касатора правен въпрос – кога и с какви действия установено вече владение се прекъсва от невладеещия собственик, не може да предпостави допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. От една страна той не е конкретен, а от друга приложените съдебни решения разглеждат въпроси на придобивната давност при различни факти и обстоятелства. Касаторът и не сочи точно кои са противоречиво дадените разрешения, а поставя общо въпрос как се прекъсва придобивната давност. При това положение съдебните решения, не могат да се преценят като относими, те. че установяват противоречива практика по релевантни въпроси и дадено от въззивния съд разрешение е в противоречие на тези решения. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК релевантният правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос – т.3 от ТР №1/2009г., ОСГТК. Такова противоречие не е налице и в случай на две различни решения по едно дело, постановени по реда на инстанционното му разглеждане. Освен това въззивният съд в решаващите си изводи е приел, че давността не е прекъсната от действията на касатора по смисъла на чл.116,б.”б” ЗЗД, т.е. с предявяване на иск или възражение в съдебен процес. Такова действие не е отнасянето на въпроса за спорния имот към общината и други институции. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания по чл.281 ГПК, които не могат да служат за основания за допускане касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. Приложената присъда по НОХД не може да бъде обсъждана от настоящата инстанция като доказателство за първи път в производството по предварителна селекция на жалбите.о
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №155/17.05.2012г. по гр. дело № 169/2012г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: