О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94
гр.София, 28.02.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: С. Д.
Членове: Г. М.
Д. С.
разгледа докладваното от съдия М. ч. гр. д. № 747 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 936/ 12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 661/ 2017 г. на Софийски окръжен съд. С въззивното определение на основание чл. 121 ГПК е потвърдено определение от 04.08.2017 г. за това, че гражданско дело № 427/ 2017 г. е в родовата подсъдност на Районен съд – Самоков, пред който е било образувано.
Определението се обжалва от М. Д. М., в качеството на едноличен търговец под фирма [фирма], ответник по предявените искове, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати процесуалноправни въпроси.
Ответниците по частната касационна жалба, ищците И. Я. К., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] и Д. С. К., възразяват, че основания за допускане на касационния контрол няма, а определението е правилно. Претендират разноски.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; 2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Въззивното определение не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С него на основание чл. 121 ГПК е оставена без уважение частната жалба на ищците срещу определението на първата инстанция, с което е оставен без уважение отводът на касатора за нарушена родова подсъдност по образуваното гражданско дело. Въззивният съд е решил (също), че Районен съд – Самоков е родово компетентен да разгледа предявените искове. Въпросът касае абсолютна процесуална предпоставка от значение за исковото, а не за „друго“ производство, а не решава правния спор „по същество“ (все по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК). Обжалваното определение не попада и в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Следователно частната касационна жалба е с недопустим предмет. В същия смисъл е и тълкуването на чл. 274, ал. 3 и чл. 121 ГПК в т. 9 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, което е задължително за настоящия.
Въпросът за разноските пред касационната инстанция подлежи на решаване с крайния акт в зависимост от изхода на правния спор, а не в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Д. М., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], срещу определение № 936/ 12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 661/ 2017 г. на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба от касатора М. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.