О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.94
София..04.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №507/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. П. , с. О., община Б., подадена от пълномощника и адвокат Г, срещу определение №185 от 22.10.2009 год. по ч. гр.дело №530/2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено постановление от 16.09.2009 г. по нот.дело №303/2009 г. на нотариус Т. С. – И. , рег. №575 с район на действие РС – Ч. , с което е отказано извършването на покупко-продажба на недвижим имот, тъй като продавачът не е собственик на придадените по регулация части от съседните имоти. В обжалваното определение е прието, че правилно е отказано изповядването на продажбата, тъй като няма доказателства за изпълнена процедура по завземане на придаваемите части и заплащане на дължимите обезщетения, поради което регулацията не е приложена.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали нотариусите могат да обсъждат и тълкуват издаадената от общинатаа скица и да правят изводи за характеристиката на имота. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която при издаване на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. Тази проверка се извършва по всички документите, удостоверяващи правото на собственост вкючително и скицата на имота, издадена от общината, и се отнася и за обстоятелствата дали прехвърлителят е собственик на придадените по регулация части от съседни имоти. В случая съобразно тази практика въззивният съд като е съобразил, че не са удостоверени правата в съсобствеността в обема, в който молителката е искала да ги прехвърли, поради липса на доказателства за прилагане на регулацията, е приел и за законосъобразен отказът на нотариуса да извърши сделката.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №185 от 22.10.2009 год. по ч. гр.дело №530/2009 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.