3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 05.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 7398/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18677/06.11.2014 г. на Т. К. П. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Р. С., срещу определение № 2732 от 29.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1813/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6027/22.07.2014 г. по гр. д. № 2225/2014 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения, иска отмяната му и претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК жалбоподателят е формулирал четири правни въпроса, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл и за които е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. при погасяване правото на вземане по давност и възражение от страна на длъжника, законосъобразни ли са последващите действия в изпълнително производство; 2. при постановеното от съда решение, с което след издаване на изпълнителен лист, размерът на вземането е намален, допустимо ли е производството да продължи по първоначално издадения изпълнителен лист или следва да бъде издаден нов, съобразен с влязлото в сила решение на съда; 3. за възможността на длъжника да защити правата си срещу незаконосъобразно изпълнително производство по продажба на ипотекиран имот за задължение, което е погасено по давност и кой е редът на защита /въпросът е посочен от касатора и е конкретизиран от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/; 4. при обжалване на възлагането от съдебния изпълнител запазва ли се за длъжника възможността при невнасяне на цената да обжалва действителността на продажбата.
Ответникът Ж. П. П. счита частната касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК съдебен акт. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че с оглед на специфичните предпоставки, очертани в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, тя не следва да бъде допусната до касационен контрол поради следните съображения:
Жалбоподателят е предявил пред Бургаския районен съд иск за установяване, че не дължи на ответника Ж. П. сумата 7 670 щ. д., представляваща главница по договор за заем, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека и за която е издаден изпълнителен лист от 19.08.2003 г. по гр. д. № 2302/2003 г. по описа на същия съд, поради погасяването й по давност. Като приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК и съобразил възраженията на ответника и събраните доказателства, районният съд стигнал до извода, че искът е недопустим поради това, че задължението на ищеца към ответника е част от изпълняемите права, предмет на изпълнително дело, и към момента на подаване на исковата молба – 21.03.2014 г., е погасено на друго основание. Ето защо за ищеца не съществува правен интерес от воденето на специалния отрицателен установителен иск. Това друго основание е приключило принудително изпълнение по изп. д. № 20032120406126, завършило с изнасяне на ипотекирания имот на публична продан и възлагането му на взискателя и ответник по иска Ж. П. с постановление за възлагане от 07.01.2014 г., влязло в сила на 11.03.2014 г., когато с решение по в. гр. д. № 196/2014 г. на Бургаския окръжен съд жалбата на Т. П. – сега ищец, е оставена без уважение.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел за правилни констациите на районния съд досежно факта на погасяване на задължението на ищеца с влизане в сила на постановлението за възлагане, а оттам – за правилен и извода му, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК след приключване на изпълнението. С оглед направено от въззивника оплакване в частната жалба, допълнително е посочил, че не споделя довода, че изпълнението не би могло да е приключило, тъй като изпълнителният лист, въз основа на който то е проведено, бил частично обезсилен и липсвало изпълнително основание за самото производство – довод, който въззивникът е подкрепил със съображението за влязло в сила решение № 1955/05.03.2007 г. по гр. д № 1955/2006 г. на Бургаския районен съд по иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./. С него е установено, че част от неустойката по договора за заем е недължима. Въззивният съд посочил, че според посоченото решение не се дължи част от сумата за неустойка, но не и останалата част от неустойката и главницата.
Атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, защото формулираните от касатора въпроси не са включени в предмета на делото и не са обусловили решаващия извод на съда, което съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание касационният контрол да бъде отказан. Това се отнася и до въпроса следва ли, ако в хода на принудителното изпълнение, за част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист, с влязло в сила съдебно решение се установи, че са недължими, да се издава нов нарочен изпълнителен лист – въззивният съд не е взел отношение по него, а е посочил, че изпълнителният лист не е обезсилен изцяло. Но дори да се приеме, че е налице произнасяне от въззивния съд по този въпрос като преюдициален с оглед на обстоятелството дали е налице успешно проведено принудително изпълнение като сурогат на доброволното и погасяване на предявеното с иска задължение чрез друг способ и на друго основание, различни от погасителната давност, то касационният контрол е недопустим, защото не е налице наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав не счита, че по посочения въпрос не е налице създадена съдебна практика, че създадената се нуждае от осъвременяване или че нормите, касаещи правомощията на съдебния изпълнител досежно възможността да преценява годността на изпълнителното основание, от което поначало той е обвързан чрез изпълнителния лист, са непълни или неясни. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 , т. 3 ГПК, аналогична на чл. 330, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, в хода на принудителното изпълнение съдебният изпълнител зачита обезсилването на изпълнителния лист и прекратява производството с постановление, респективно ако обезсилването е частично, прекратява до обезсилената част. Също така съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, аналогична на чл. 330, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./, той зачита представеното влязло в сила решение, с което е уважен иск за несъществуване на изпълняемото право, каквато е и настоящата хипотеза, до съответната част, и прекратява до нея. Съдът, обаче, не е овластен да извършва преценка дали съдебният изпълнител е действал законосъобразно или не, и съответно тази преценка да обосновава допустимост на иска, предявен по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, когато изпълнителното производство е приключило.
Независимо от изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на ответната страна за касационната инстанция, тъй като не е доказано такива да са извършени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2732 от 29.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1813/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: