4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С., 06.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 3844/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 1691 от 19.10.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 2347/2015г., допълнено на основание чл. 248, ал.3 ГПК с определение № 4159/11.12.2015г., след отмяна на решение
№ 2752/19.06.2015г., постановено по гр.д. № 3194 по описа за 2013г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от Р. Т. Л., действаща чрез настойника си Б. Т. И., против Р. Г. Т. иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, за отмяна на дарение, направено с договор за дарение, сключен на 02.06.1993г., обективиран в НА № 193, том XX, дело № 5212/1993 г. от 02.06.1993 г. на Варненски нотариус, с който ищцата е прехвърлила на ответника собствеността върху апартамент № 39, находящ се на третия етаж от блок 25, на [улица], вход ”Г”, ведно с избено помещение с площ 3.20 кв.м., както и 0.5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в 24 подрайон на града, като неоснователен и недоказан и Р. Т. Л. е осъдена да заплати на Р. Г. Т. сумата от 839,17 лв., представляваща разноски пред двете съдебни инстанции.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с вх.
№ 34722/20.11.2015г. от Б. Т. И. в качеството му на наследник на Р. Т. Л., чрез адв. И. К.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. /„ Може ли второинстанционният съд сам да се произнася по въпроси, по които страните не са били задължени и не са събирали доказателства и по които не са направили своевременни възражения и да мотивира на това основание отменителното си решение?“, 2./ „ Счита ли се за нарушение на правото на защита на страната, която не е била задължена да доказва неоспорените от ответника обстоятелства, тъй като в случая съдът е допуснал произнасяне по въпрос, за който няма доказателства дори тезата изложена в мотивите му?“ , 3./ „Може ли второинстанционният съд да излезе извън рамката на приетия от страните доклад на първоинстанционния съд и да тълкува обстоятелства, които не са оспорени и за които не са събирани доказателства?“, 4./ „ Явява ли се решението на съда нищожно ако мотивите към него са обосновани въз основа на доказателства, които не са приети от първоинстанционния съд и на практика те не съществуват в правния мир?“. Към изложението са представени решение от 29.12.2014г. по гр. д. № 1830/2013г. на Варненския районен съд и решение № 35/02.02.2010г. по д. № 2103/2008г. на ВКС, III г.о.
Ответната страна Р. Г. Т., чрез адв.Р. М., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Срещу въззивното решение е подадена и касационна жалба с вх. № 10102/05.04.2016г. от И. Х. П. и Х. Р. П. в качеството им на наследници на Р. Т. Л., чрез адв. В. В.. Релевират се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по въпроси, идентични с формулираните в касационната жалба на Б. Т. И.: 1. /„ Може ли второинстанционният съд сам да се произнася по въпроси, по които страните не са били задължени да доказват, не са събирали доказателства и не са направили своевременни възражения и да мотивира на това основание отменителното си решение?“, 2./ „ Счита ли се за нарушение на правото на защита на страната, която не е била задължена да доказва неоспорените от ответника обстоятелства, тъй като в случая съдът е допуснал произнасяне по въпрос, за който няма доказателства дори в тезата, изложена в мотивите му?“., 3./ „Може ли второинстанционният съд да излезе извън рамката на приетия от страните доклад на първоинстанционния съд и да тълкува обстоятелства, които не са оспорени и за които не са събирани доказателства? , 4./ „ Явява ли се решението на съда нищожно ако мотивите към него са обосновани въз основа на доказателства, които не са приети от първоинстанционния съд и на практика те не съществуват в правния мир?
Ответната страна Р. Г. Т., чрез адв. Р. М., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Видно от представено по делото удостоверение за наследници от 02.12.2015г. ищцата Р. Т. Л. е починала на 14.08.2015г. по време на висящността на делото пред въззивния съд, преди провеждане на съдебното заседание по същество – 06.10.2015г., и преди постановяване на въззивното решение -19.10.2015г. Наследници на починалата страна са Г. Т. И. и касаторите Б. Т. И., Х. Р. П. и И. Х. П., които не са били конституирани като страни в производството на основание чл. 227 ГПК. След постановяване на въззивното решение на наследниците са връчени преписи от постановеното въззивно решение. С оглед горното касационните жалби са подадени от лица с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При съобразяване на изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като съдът е задължен служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, включително и в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Налице са данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение като постановено по отношение на починала страна.
За разглеждане на касационните жалби се дължат държавни такси в размер от по 486,17лв. поради това следва да се укаже на касатора Б. Т. И. и на касаторите И. Х. П. и Х. Р. П. да внесат държавни такси в размер на 486, 17 лв. за касационно разглеждане на делото в едноседмичен срок от съобщаването, като в същия срок представят вносните документи за прилагане по делото. При неизпълнение на указанието жалбите ще бъдат върнати, а производството – прекратено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1691 от 19.10.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2347/2015 г..
Указва на касаторите Б. Т. И., И. Х. П. и Х. Р. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 486, 17 лв. по всяка от жалбите и да представят в същия срок вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на III г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: