Определение №94 от по гр. дело №1234/1234 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 25.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1234/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Софийска градска прокуратура против въззивно решение на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав от 3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 405/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, І-во ГО, 51 с-в от 2.11.2010 г., постановено по гр. д. № 9790/2010 г., с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. Й. Ш. ЕГН [ЕГН] сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинението е прекратено поради липса на достатъчно доказателства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.07.2006 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния му размер от 16000 лв. и иска за заплащане на мораторна лихва.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, обосновани с препращане към изложените с касационната жалба съображения за необоснованост на решението, тъй като съдът неправилно е възприел и въз основа на събраните доказателства е направил погрешни изводи относно обема и паричния еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди, като уважената част от иска е завишена и несъответна на реално претърпените такива, принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи.
За ответника по касация М. Й. Ш. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Приети са от съда за установени твърденията на ищеца, че през 2005 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387 НК, че в досъдебната фаза на процеса спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” в продължение на 8 дни, наказателното производство е продължило до 30.03.3006 г., когато е било прекратено, поради липса на достатъчно доказателства, ищецът е търпял негативни и стресиращи душевни изживявания, ограничени социални контакти, срив в реномето му сред останалите членове на обществото, за което му е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв., като освен степента на негативните изживявания на ищеца е съобразено и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната за периода 2005-2006 г./обезщетението надхвърля 30 месечни минимални работни заплати за страната/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице основанията за допустимост на обжалването, на които касаторът се е позовал-чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Не е формулиран правен въпрос, като общо изискване за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, което съставлява само по себе си основание за недопускане на обжалването съгласно приетото с ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Изложението съдържа оплакване за необоснованост на решението, което е основание за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „а” състав от 3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 405/2011 г. по касационна жалба от Софийска градска прокуратура.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top