О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София.20.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3241/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. С. от гр. Н., подадена от пълномощника му адв. Г, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 226 от 24.04.2008г. по в.гр.д. № 146/2008г. с което е оставено в сила решение № 404 от 07.12.2007г. по гр.д. № 125/2005г. на Златоградския районен съд, с което Й. С. е осъден да преустанови действията, с които пречи на ищците да осъществяват пешеходен и транспортен достъп до жилищната си сграда и работилницата, находящи се в УПИ *, в кв. 53 по плана на същия град, като премахне струпани камъни, които е стоварил на обслужващия сградите път.
Ответниците И. С. С. и С. И. С. , двамата от гр. Н., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. И писмен отговор молят решението да не се допуска до касационно обжалване, а ако се допусне да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи претенцията въззивният съд е приел, че са установени предпоставките на чл. 75 ЗС. Ищците упражняват фактическа власт върху вещното право за преминаване през дворното място на ответника до жилищната сграда и дърводелската работилница, построени в същото място. Това право те са упражнявали от момента на изграждане на жилищната сграда преди повече от двадесет и пет години и на работилницата, за която е дадено съгласие от ответника като собственик на терена. Въз основа на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел, е ищците нямат достъп до сградите си от друго място. Доказано е упражняване на владение през период по-дълъг от 6 месеца и нарушение, изразяващо се в струпване на камъни на пътя за преминаване, които пречат на достъпа до сградите. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение независимо от това, че районният съд е квалифицирал иска по чл. 76 ЗС като е приел, че с диспозитива на решението съдът се е произнесъл по иск по чл. 75 ЗС.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Й. И. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Заявява, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, но не сочи конкретно кой е този въпрос. Поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, а именно на Постановление на Пленума на ВС № 8 от 06.03.1980г. с което е прието, че лицето, което незаконно владее /държи/ имот по чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС не може да противопостави на собственика правна защита по чл. 75 и 76 ЗС в производството за изземване, нито по исков ред. Развива доводи, че върху имота му няма учреден сервитут, поради което ищците нямат право на признатата им от съда защита.
На следващо място като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречиво решаване на спора от двете съдебни инстанции по въпроса за правната квалификация на иска. Освен това към молбата на адв. Б са приложени решение № 3* по гр.д. № 2534/81г. на ВС, І г.о. и решение № 1* по гр.д. № 1249/63г. на ВС, І г.о.
На последно място касаторът излага доводи, че разглеждането на повдигнатия спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсват ясни критерии за разграничаване на претенциите по чл. 75 и 76 ЗС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от касатора Постановление на Пленума на ВС № 8 от 06.031980г. е по приложението на отменените разпоредби на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС, касаещи държавни имоти. Имотът, предмет на спора не е държавна, а частна собственост.
Не е налице и противоречиво решаван от съдилищата основополагащ за настоящия спор материалноправен или процесуалноправен въпрос. Чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид влезли в сила решения. Касаторът неправилно се позовава на решенията на първоинстанционния и въззивния съд по настоящото делото. От приложените към молбата от 07.07.2008г. решения на ВС не се установява съществен за решаването на настоящия спор материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с изразено в тях становище. С първото от посочените решения ВС е приел, че исковете за защита и възстановяване на нарушено владение могат да бъдат предявени и от съсобственик срещу съсобственик. Този въпрос е неотносим към настоящия спор, по който страните по делото не са съсобственици на дворното място, а освен това искът е приет за допустим и е разгледан по същество. С второто решение е прието, че не представлява владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ или вещно право. Временният характер на държането на вещта изключва законното предположение, че вещта се държи като своя. В решението на Смолянския окръжен съд е прието именно това разрешение, че ищците са упражнявали правото на преминаване не за определен срок, а безсрочно.
Относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящата инстанция намира, че критериите за разграничаване на претенциите по чл. 75 и 76 ЗС са ясно посочени в същите правни норми и не се нуждаят от тълкуване чрез допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предмет на настоящото дело е претенция за възстановяване на владение върху сервитут /право на преминаване през чужд имот/, правилно квалифицирана от съда по чл. 75 ЗС. Тълкуване и разграничаване на хипотезите по чл. 75 и чл. 76 ЗС е дадено и в т. 7, б. „г” от посоченото по горе Постановление на Пленума на ВС. Въпросът е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор по делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК поради яснотата на правните норми и правилното му разрешаване от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 226 от 24.04.2008г. по в.гр.д. № 146/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: