О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 29.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3908 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.06.2008г. по гр.д. № 179 / 2008г., с което Смолянски окръжен съд, като е отменил решение от 12.12.2005г. по гр.д. №167/2005г. на Чепеларски РС, е отхвърлил предявените от Н. Й. Д. искове срещу С. ”В”-Чепеларе с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Н. Й. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът СОУ”В”-Чепеларе в писмено становище поддържа, че касационното обжалване не следва да се опуска.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от решение от 12.12.2005г. по гр.д. №167/2005г. на Чепеларски РС, е отхвърлил предявените от Н. Й. Д. искове срещу С. ”В”-Чепеларе с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение със Заповед №3/12.09.2005г.- за нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа от 29.08.2005г. до 02.089.2005г., като тази заповед й е връчена на 12.09.2005г. На същата дата е издадена Заповед №4, с която на основание чл.335, ал.2, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение. Съдът е приел, че нарушението е налице, тъй като жалбоподателката-ищец пред първоинстанционния съд, не се е явила на работа пет последователни дни, поискани са й обяснения и заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана, поради което е законосъобразна и втората заповед за прекратяване на трудовия договор, като в нея изрично е посочено, че прекратяването е с оглед наложеното дисциплинарно наказание. Като е приел, че уволнението е законно съдът е отхвърлил и исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.2-3 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно относно необходимостта заповедта за прекратяване на трудовия договор да бъде мотивирана и е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд. Представено е решение от 17.04.2003г. по гр.д. №2941/2001г. ІІІ г.о., в което прието, че условие за законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор е нейната мотивираност.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно необходимостта работодателят да мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като предпоставка за нейната законосъобразност, но същият е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. И в представеното към изложението за допустимост решение съдът е приел, че работодателят следва да мотивира решението си да прекрати трудовото правоотношение, поради което настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е налице съществен правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата. Към жалбата не са посочени решения по различни дела, от които да се направи извод, че въззивният съд е решил един и същи съществен материалноправен . въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Само позоваването на това основание не е достатъчно, за да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретни решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на работодателска правоспособност у жалбоподателя. Не се сочи такава константна практика на ВКС, от която да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за работодателската му правоспособност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 12.06.2008г. по гр.д. № 179 / 2008г., с което Смолянски окръжен съд по жалба на Н. Й. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: