О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 06.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5095 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.07.2008г. по гр.д. №271/2008г. на Великотърновски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените искове общо за сумата 20 559,21 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 03.04.2001г. до 21.12.2002г. на основание чл.31, ал.2 ЗС.
Жалбоподателите М. А. А. ,А. А. Д. , Л. М. и М. К. А. поддържат, че с решението е разрешен съществен материално правен въпрос касаещ института на поканата, която трябва да се отправи до съсобствениците по смисъла на чл.31,ал.2 ГПК, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочат конкретни решения. Поддържа се че този въпрос е от значение и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърт г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение съдът, като е оставил в сила решение от 28.03.2008г. по гр.д. №107/2007г. на Русенски ОС, е отхвърлил исковете на жалбоподателите срещу „Д” общо за сумата 20 559,21 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 03.04.2001г. до 21.12.2002г. Съдът е приел за установено, че ищците – са съсобственици с ответника на сгради и терен в гр. Р., тъй като с решение по адм.д. №3578/1999г. на ВАС, като наследници на А. и К. А. са получили същия като обезщетение по ЗОСОНИ. Собствеността на ищците е възстановена на 05.11.2001г. и след този момент насетне те не са отправяли покана до ответното дружество. Съдът е изложил съображения, за това, че разменената по-рано кореспондеция помежду им не може да има такъв характер, тъй като все още между страните не е била възнокнала съсобственост. Такава е възникнала едва с приключването на административната процедура, тъй като възстановяването в случая не настъпва по силата на закона.
В изложението досежно допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите сочат ТР№129/1986г. на ОСГК на ВС и ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС, но излагат съображения за неправилност на решението, тъй като съдът не е бил взел предвид разпоредбата на чл.6 ЗОСОИ, според която съсобствеността е възникнала с издаването на заповед за обезщетяване, която е от 20.02.1999г. на Министерство на промишлеността, но в случая е била обжалвана и процедурата окончателно е приключила с решение от 03.10.2001г. по адм.д. №3587/99г. на ВАС, влязло в сила на 05.11.2001г., като застъпват становището, че от този момент насетне възвиква и правото им на обезщетяване.
С оглед изложените съображения и данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и разрешения от него съществен правен въпрос не е от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, относно началния момент на дължимостта на обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени от съсобственика, който сам ползува веща, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова. В теорията и практиката многократно е застъпвано становището, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване при тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично /т.е. за задоволяване на лични ежедневни нужди/ от ответника. За да се уважи исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от насрещната страна и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Няма основание по пътя на тълкуване на нормата да не се изисква от отправяне на покана, за да изпадне съсобственикът в забава, в който смисъл е и даденото разрешение в посочените от жалбоподателите тълкувателни решения.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 11.07.2008г. по гр.д. №271/2008г. на Великотърновски апелативен съд по жалба на М. А. А. ,А. А. Д. , Л. М. и М. К. А. на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: