О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 10.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 481/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №126 от 11.03.2008г., постановено по гр.дело № 1100/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2698/9.08.2007г., по гр.дело №2268/2007 г. на Варненския районен съд и е постановено решение, с което е уважен искът на Е. “С” за сумата от 6200 лв. застрахователно обезщетение по договор за застраховка “каско” на основание чл.208, ал.1 КЗ ведно със законна лихва и направените по делото разноски. Касаторът “Д” А. , гр. С. иска отмяна на въззивното решение като неправилно, с молба да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлен искът на ищеца като неоснователен. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Е. в писмено становище излага съображения за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на точно и мотивирано изложение на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и до колкото има представено изложение на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, същата следва да се приеме за редовна.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, който да е обословил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право. В случая жалбоподателят не сочи съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че при произнасянето въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбите на Кодекса по застраховането/без да се конкретизира нарушената разпоредба/ и че т.11.11, във връзка с т.110а1 от Общите условия на застраховка “Каско” е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. , че произнасянето по повдигнатия правен въпрос е пряко свързано с тълкуването на разпоредбите на Кодекса по застраховането в техния истински смисъл и с това се избегне нарушаването на разпоредбите на закона, че с проведеното от съда тълкуване ще се стигне до отстраняване на непълнотите или неясноти в правните норми на КЗ. Така дефиниран въпросът за точното прилагане на закона не обосновава соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая такава преценка не може да бъде направена от ВКС. , тъй като в изложението си касаторът не е посочил приложимата според него правна норма за конкретния казус, която е неясна или непълна и по тълкувателен път се налага изясняване на съдържанието й.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126 от 11.03.2008г., постановено по гр.дело № 1100/2007г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: