3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 11.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио П. гр. дело № 95/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. М., срещу въззивно решение №513 от 08.11.2010 г. по гр. дело №770/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.08.2010 г. по гр. дело №2033/2010 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д. И. Д. иск за увеличаване на присъдена издръжка от 90 лв. на 200 лв. на основание чл.144 във вр. с чл.150 СК. Въззивният съд е приел, че в хипотезата на предоставяне на издръжка и съответно на увеличаване на вече присъдена такава на пълнолетно лице възможността следва да е такава, че да не представлява особено затруднение за родителя. Това е така, защото тази издръжка за разлика от издръжката за ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. В случая доходите на ответника не са се изменили от момента на присъждане на първоначалната издръжка от 90 лв. през 2008 г. Има задължения за издръжка и към други две непълнолетни деца.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Д., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това какви са предпоставките за увеличаване на вече присъдена издръжка на пълнолетни учащи се лица и дали в тези случаи трябва да се преценява само и единствено дали е налице изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена предходната издръжка. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ППВС №5/1970 г., решение №876 от 17.03.1978 г. по гр. дело №3739/1979 на ВС, II г.о. и определение №65 от 28.06.1984 год. по гр. дело №642/1984 г. на ВС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №513 от 08.11.2010 г. по гр. дело №770/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително сочената от касатора, както и такава по реда на чл.291 ГПК / решение №199 от 17.05.2011 г. по гр. дело №944/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение №305 от 07.06.2011 г. по гр. дело №1269/2010 г. на IV г.о./. Въззивният съд е съобразил тази практика. Според нея за промяната размера на вече присъдена издръжка е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. При присъждане на издръжка и съответно при увеличаване на вече присъдена такава на пълнолетно лице следва да се прецени дали възможностите на родителите са такива, че това да не представлява особено затруднение за тях. Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. Както е изяснено в решение №199/17.05.2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. Задължението за издръжка към непълнолетни деца има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №513 от 08.11.2010 г. по гр. дело №770/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.