2
гр. д. № 335/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 940
София, 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 335/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. П. П., чрез процесуалния си представител адв. П. З. от Бургаска АК, е подала касационна жалба срещу решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 1254/2010 г. на Бургаски окръжен съд. К. довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали представените писмени доказателства – картен материал и протокол за отчуждаване на земеделски земи, са доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост към момента на обобществяване на земеделската земя. Твърди се, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и е направено позоваване на общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация ОСЗ [населено място] намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице общите предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката е поддържала, че е наследница на Е. С. М. Б., която е била собственик на два земеделски имота : нива от 2.080 дка в м. Б. и нива от 1.2 дка в м. С.. Правния интерес от предявяване на иска е обосновала с пропускането на срока за заявявяване на земите за възстановяване пред ОСЗ по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ.
От фактическа страна по делото не е установено наследодателката или нейния праводател да са внесли имотите в кооперативното стопанство. Представени са писмените доказателства – нот. актове, с които се установява, че лицето М. Б., съпруг на Е. Б., е записан като съсед на имот, придобит от лицето И. И. на основание закона за селско-стопанско настаняване на бежанците, както и на имот придобит от лицето К. В. на същото основание. По данни от протокол от 09.07.1949 г., съставен от комисията назначена с Постановление № 16 на МС на основание чл. 26 от Закона за държавните имоти, от Е. Б. са били отчуждени лозе от 1.2 дка в м. „К.” и нива от 2.080 дка в м. „К.” за нуждите на МНО, като е определена и стойността на паричното обезщетение. Имотите са индивидуализирани със съседи, като за първия едната граница е И. И., а за втория – А.. С приета техническа експертиза е установено, че в запазените за м. Б. отделни ръчно съставени оземлителни скици на имотите на оземлените бежанци през 1930 г. № 33 и № 91 са нанесени имотите на оземлените лица И. и А.. В тях е записан като съсед М. Б., но имот на Б. не е отразен в скиците, поради което не може да се идентифицира по местонахождение и граници в картата на тези местности в землището на [населено място] притежавани от наследодателя имоти.
След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е направен извод за неоснователност на иска, поради това че представените писмени доказателства съдържат само индиции за евентуално притежаване на имоти от наследодателя на касаторката, но сведенията в тях са недостатъчни за да се индивидуализират имотите с точно местонахождение и граници.
Разрешеният от съда въпрос дали представените писмени доказателства съдържат достатъчно косвени данни за притежавани от наследодателя на касаторката земеделски земи е решен при правилно прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ предвижда възможност в това производство правото на собственост да се установява както с преки доказателства за основанието за придобиване, така и с косвени, които не удостоверяват придобивния способ, но съдържат достатъчно данни за да се предположи, че дадено лице е било носител на правото на собственост върху конкретни имоти. За да се определят писмени доказателства като косвени такива и релевантния за спора в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, те следва да съдържат достатъчно данни, с които да се индивидуализира имота и носителят на правото на собственост. В случая представените доказателства съдържат данни само за името на собственика, но не и за притежавания от него имот.
На следващо място по делото липсват твърдения и данни за това имотите, предмет на исковете, да са внасяни в ТКЗС, както и кога праводателят е станал член на стопанството. Липсва твърдение имотът да е бил обобществен. Представения протокол от 09.07.1949 г. дава сведение за това, че от наследодателката на касаторката са били отчуждени два земеделски имота за държавни нужди. Тези имоти не са идентични на описаните в исковата молба по местонахождение, а само по една граница, но и дори такава идентичност да беше установено, с това доказателство не се установява те да са били кооперирани, поради което не може да се обоснове извод, че подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Некоректно е позоваването на решения № 276 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 416/2008 г. на ВКС, № 223 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 205/2009 г. на ВКС, тъй като в тях е прието, че представените писмени доказателства – извлечения от емлячни регистри и декларации на членкооператори, макар и косвени, съдържат достатъчно данни за индивидуализацията на имотите и въз основа на тях може да се приеме с голяма степен на вероятност, че те са принадлежали на наследодателя на ищците.
Съобразно изложеното не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, а така също и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което се извежда от доводите в изложението към касационната жалба, за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 1254/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: