3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
гр. София, 30.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 856 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Топлофикация-София”ЕАД срещу определение №10 852 от 27.07.2010 г. по ч.гр.д. №8074/10 на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същия срещу определение на СРС от 25.05.2010 г. по ч. гр.д.№1029/2010 г. , с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 3 189 лева –главница и 992,55 лева-лихва за забава издадена срещу С. К. Радулова.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лева.
За да постанови обжалваното определение , въззивният съд на базата на справка по Наредба № 14/09 е констатирал, че лице идентифицирано с трите имена С. К. Р., срещу което е издадена обезсилената заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, не съществува и следователно няма как заповедта да му се връчи и да влезе в сила. П. се е на разпоредбата на чл. 423 ал.3 ГПК, която задължава в тази хипотеза съда издал акта служебно да го обезсили.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №10 852 от 27.07.2010 г. по ч.гр.д. №8074/10 на Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.