О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 29.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3719/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. управител на област Б. Л. П. , представител по пълномощие на М. на р. р. и благоустройството, представител на Българската държава, приподписана от главен юрисконсулт И. Г. към О. администрация Б. , срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 29.ІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 808/2007 г., с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд от 17.VІІ.2007 г., постановено по гр.д. № 1602/2006 г. за уважаване на положителния установителен иск за собственост на шестимата ищци в качеството им на наследници на Г. К. А. общо за всички тях на 1/6 ид.част от недвижим имот в гр. Б. имот. пл. № 4* в кв. 9а с площ от 303 кв.м. находящ се на ул. И. № 80. П. се в жалбата, че съдът се е произнесъл по направеното възражение за придобиване на имота по давност след изтичане на 5 годишен срок в противоречие със съдебната практика на ВКС на РБ.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ищците адв. С, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид: За да уважи предявения от ищците положителен установителен иск, Бургаският районен съд е изследвал правата на общия наследодател К, придобил процесния недвижим имот с нот.акт от 1935 г. , починал през 1947 г. и оставил наследници по закон – шест деца, между които и наследодателя на ищците Г.становено по настоящото дело, както и по приложеното гр.д. № 1966/1999 г. на Бургаския районен съд, е, че не е налице промяна в основанието на владението от страна на сина Б. А. и дъщерята А. А. на К. А. ) от владение на сънаследствен имот във владение за себе си, така че нот.актове № 169/1995 г. и № 170/1995 г., с които са признати права на техни наследници по закон в по-голям обем от получените по наследство, са отменени. Извършената замяна на 10.ІІ.1997 г. между приобретателите по последващи сделки ответници- физически лица Г. М. М. , С. Ж. С. и К. Г. Д. от една страна и от друга О. управител на Б. област Р. Д. на процесния недвижим имот с държавен недвижим имот не е произвела транслативен ефект над наследствените квоти на прехвърлителите по 1/6 част за всяка група наследници, а за останалите 2/3 ид.части от имота направеното възражение на държавата за изтекла петгодишна придобивна давност е прието за неоснователно – не е установено от кога държавата е във владение на имота. Това не се установява и от приложените писмени доказателства относно платен наем като обезщетение от С. Ж. в размер на 38 580 лв за периода от 1.ІІІ.1997 г. до 1.ІV.1998 г., тъй като липсват данни тези обстоятелства да са достигнали до знанието на ищците по делото – наследници на Г. А. Водените дела срещу настоящия жалбоподател в качеството му на представител на Българската държава –гр.д. № 1966/1999 г. на Бургаския районен съд и гр.д. № 1602/2006 г.също представляват пречка за придобиване по давност на имота от страна на ответника чрез кратката придобивна давност.
Доводите на жалбоподателя, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон при произнасянето по възражението за придобивна давност, са неоснователни, тъй като изводите на съда са в съответствие с установената съдебна практика относно придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот. Приложената съдебна практика от жалбоподателя е в пълно съответствие с изведените от Бургаския окръжен съд правни изводи.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 29.ІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 808/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: