4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
[населено място], 11.12. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. Недкова т. д. № 717/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и Г. А. А., [населено място], и двете срещу решение № 1779 от 28.08.2014г. по т. д. № 4871/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО 5 с – в, с което е потвърдено решение № 1469 от 14.08.2013г. по т. д. № 3015/2011г. на Софийски градски съд в уважителната част. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, по обективно кумулативно съединените искове, предявени от [фирма], [населено място], че [фирма] – в качеството на издател на посочените в решението записи на заповед, и Г. А. А. – в качеството му на авалист по същите записи на заповед, дължат солидарно на [фирма] сумата 68 170,93 евро, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК – 11.12.2009г., до окончателното й плащане. С решението са присъдени и разноски съобразно уважената част на исковете.
Касаторите [фирма], [населено място] и Г. А. А. обжалват с идентични аргументи въззивното решение като неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и необоснованост. Считат, че от събраните по делото доказателства не са доказани фактите, от които произтича вземането на ищеца, както и не е установена връзката между издадените менителнични ефекти и каузалните отношения между страните. По отношение на Общите условия и по конкретно клаузата на т. 3. 5. 5., считат че въззивният съд неправилно е приел, че е приложима в настоящия случай, както и че е изначално нищожна, за който порок съдът следва да следи и служебно. Молят за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират разноски за трите съдебни инстанции.
Ответникът по жалбат, [фирма], [населено място] представя отговор само по касационната жалба на [фирма]. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъдят за настоящата инстанция разноски за юрисконсулстско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че оплакванията на [фирма], [населено място] и Г. А. за недоказаност на конкретната връзка на всеки от процесните записи на заповед с конкретното, каузално правоотношение са неоснователни, тъй като доказателствената тежест да се установи връзката на менителничния ефект с каузалното правоотношение, за обезпечаване на вземанията на ищеца по което менителничния ефект е издаден, както и извършените плащания по това правоотношение, като евентуално погасяващи вземанията на ищеца и по съответния менителничен ефект, пада върху ответниците по иска – в случая издателя [фирма] и поемателя Г. А.. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разрешения, дадени с т. 17 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на общите условия /ОУ/, приложими към сключените между страните договори за финансов лизинг, въззивният съд е приел, че те не са своевременно оспорени от ответниците по делото, поради което и са приложими към сключените между страните договори за лизинг. Изрично е посочено в тях, че в случай, че лизингополучателят е сключил повече от един договор за лизинг с лизингодателя, последният има право да насочи което и да е било плащане на лизингополучателя към открит иск по тези договори за лизинг. При наличие на неизпълнение по сключени между страните договори за лизинг, всички плащания са обезпечени с процесните записи на заповед в приетия за дължим размер.
В представените към жалбите приложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите формулират следните въпроси: /1/ За задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на спора?; /2/ За връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, по което е издаден менителничният ефект?; /3/ Дали запис на заповед, издаден преди възникване на каузалното правоотношение, обезпечава задължения по каузалното правоотношение?, като считат, че първият въпрос е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г. на ОСГТК, а останалите два въпроса са разрешени противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовават се и на последната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като сочат, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд в постановеното решение е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е обсъдил доводите на страните. Другите въпроси също не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото решението се основава на тълкуване на клауза от общите условия и на постановките на т. 17 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза на липса на каузално възражение от ответниците по иска, при която ищецът не следва да сочи и доказва каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, относно които няма формулирани въпроси.
Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК води до недопускане на касационното обжалване без обсъждане на релевираните допълнителни основания.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 3397,44 лева – юрисконсултско възнаграждение, платимо от касатора [фирма], по чиято касационна жалба е представен отговор.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1779 от 28.08.2014 г. по т. д. № 4871/2013г. на Апелативен съд – София, ТО 5 с – в.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 3397,44 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.