3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 11.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 93/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. П., срещу въззивно решение №696 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 24/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение №290 от 20.02.2009 г. по гр. дело №2972/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която П. р. с. е осъден да заплати на касатора сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане за престъпление по НК и отмяна впоследствие на присъдата и искът е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер 26 000 лв. Въззивният съд е приел, че в хода на отделен исков процес с влязло в сила решение П. на РБ е осъдена да плати на В. А. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лв. за незаконно обвинение в извършване на същото престъпление. По този начин ищецът е получил обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба П. р. с. оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос за това дали П. на Р. Б. и П. р. с. отговарят солидарно за причинени вреди по ЗОДОВ или това са два отделни субекти на съдебната система, които носят отделна отговорност за действията и бездействията на своите служители. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ТР №3 от 22.04.2005 г. по т.гр. дело №3/2004 . на ОСГК на ВКС, съдебни решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №696 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 24/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея държавата отговаря за причинените вреди по реда на ЗОДОВ. Легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди е съответният процесулно правоспосбен държавен орган. П. на Р. Б. и П. р. с. са отделни органи, които са легитимирани да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди по ЗОДОВ. Последната вече е осъдена чрез П. на РБ за причинените вреди, поради което искът за обезщетяване на същите вреди от държавата чрез друг процесуален субституент е неоснователен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №696 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 24/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.