Определение №941 от 14.10.2011 по гр. дело №386/386 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
гр. д. № 386/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 941

София, 14.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 386 /2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Г. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 1516 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 763/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 8201807 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу М. И., С. Х. и Х. Х. ревандикационен иск за 600/740 ид ч. от имот пл. № 919, с площ от 740 кв. м., в м. Т. , в землището на [населено място].
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, и е допустима.
След проверка на решението настоящият състав на ВКС намира, че не е
налице заявеното основание за допускане на касационна проверка.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 529 от 07.07.1998 г. в полза на Г. Н. Д. е признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи граници върху нива с площ от 1500 дка, съставляваща имот пл. № 11161 по КТ от 1956 г. за м. Т., в който попадат имот пл. № 919, 921 и част от имот пл. № 925. Касаторката е единствена наследница на правоимащото лице. Част от спорния имот с площ от 600 кв. м. е била предоставен на И. Х. И., праводател на ответниците за ползване на основание ПМС 11/1982 г., за което е взето решение № 517-5-1 на заседание на ИК на ОБНС-В. от 22.10.1985 г., за което е съставен протокол № 27. С това решение са одобрени лицата, включени в списъка на лицата, на които ще се предоставят за ползване на основание ПМС 11/1982 г. раздадените земи, между които е и наследодателя И.. През 1985 г. в имота е построена сграда на площ от 12. кв. м., която по данни от техническата експертиза представлява масивна тухлена едноетажна постройка на каменно бетонна основа, покрита с керемиден покрив, състояща се от стая, склад и покрита тераса, водоснабдена и електрифицирана.
През 1993 г. И. И. е провел процедура по изкупуване на имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. След анализ на така установените факти съдът е достигнал до извода, че ищците не се легитимират като собственици на 600/740 ид. ч. от имот пл. № 919 в м. Т., тъй като ответниците го владеят на правно основание като собственици след трансформиране правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата, който е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя предпоставката за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Съдът е обсъдил подробно всички събрани доказателства и ги е преценил по предвидения в закона начин- поотделно и в тяхната взаимна връзка. Направеният материалноравен извод въз основа на тях е законосъобразен.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е формирана изобилна и безпротиворечива практика. На следващо място този разрешен процесуален въпрос не е решаващ за изхода на спора, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, представени за установяване предоставяне правото на ползване на наследодателя на ответниците. Разрешеният въпрос е от материалноправен характер и той е за това дали е спазена процедурата по предоставяне право на ползване на земеделски земи на основание ПМС 11/1982 г. Този въпрос не е въведен в изложението към касационната жалба, поради което е извън предмета на настоящото производство.
Ответниците по касация са направили искане за присъждане на разноски, но към касационната жалба не е представено доказателство, че такива са направени за тази инстанция и съответно за размера им, поради което разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1516 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 763/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПР ЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top