ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 941
София, 20.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2329 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. – прокурор в Окръжна прокуратура Б. – срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 18.ХІІ.2014г. по в.гр.д. № 1918/2014г.
Ответникът по касационната жалба Г. Я. А. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 18.ХІІ.2014г. БОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на РС К/арнобат от 29.VІІ.2014г. по гр.д. № 269/2014г. в отхвърлителната му част за разликата над 1000лв. до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено досъдебно производство за престъпление по чл.255 ал.3 т.2, т.5 и т.6 НК и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. на РБ /П./ да заплати на Г. Я. А. още 2000лв. обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 27.VІІ.2013г. до окончателното им изплащане, изменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за обезщетение за забава върху главницата от 1000лв. за посочен период и е осъдил П. да заплати на Г.А. законната лихва върху 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 27.VІІ.2013г. – 06.ІІІ.2014г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на образуваното срещу него досъдебно производство № 75/2012г. на ОП Б. за престъпление по чл.255 ал.3 т.2, 5 и 6 НК, по което той е разпитван два пъти в качеството му на свидетел, извършени са и множество разпити на други свидетели, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, събрана е информация от редица държавни органи – ТД на НАП, А., Р. и др. Досъдебното производство е прекратено с постановление на ОП Б. от 11.VІ.2013г., тъй като деянието не съставлява престъпление. След като в разглежданата хипотеза наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт, повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца, обуславящо отговорността на П. за обезщетяването му за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на обезщетението е съобразено, че ищецът не е бил осъждан, а досъдебното производство е образувано за тежко умишлено престъпление, извършените му два разпита и множество разпити на други свидетели, не е била взета мярка за неотклонение и друга мярка за процесуална принуда, производството е проведено в разумен срок.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на П. се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли да се счита в хипотезата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща несъставомерност, наличието на повдигнато обвинение /отговорността на правозащитните органи можела да се ангажира само в случаите на незаконно обвинение/ – в противоречие с т.7 и т.8 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, решаван и противоречиво /сочи се практика/; 2. за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства при обосноваване на изводите си за основателност на претенцията по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, поставен от касатора, уточнен от съда – „е ли предпоставка за отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение за престъпление срещу определено лице или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството „свидетел”, по който със сочената практика /влезли в сила поради недопускането на касационно обжалване/ решения на ОС Хасково по гр.д. № 134/2011г. и на ОС Пловдив по гр.д. № 979/2012г./ се обосновава твърдението за противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Държавна такса за касационно обжалване не се дължи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, ГК, № І-174 от 18.ХІІ.2014г. по гр.д № 1918/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване на о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: