1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
С., 27.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1639 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-С., против въззивно решение от 25.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 8808/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което като е потвърдено решението от 08.06.2009 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, постановено по гр. д. № 18474/2008 г., е уважен предявеният от [фирма] [населено място] срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 258 ЗЗД, за сумата от 4 981, 51 лв., дължими по договор от м. август 2006 г. за строителство на жилищна сграда в [населено място], ведно със законните последици, като този иск за разликата до пълния претендиран размер от 12 042,04 лв. и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6239,36 лв., обезщетение за ползване на тръбно скеле за периода 26.05.2007 г. до 21.02.2008 г., са отхвърлени като неоснователни. Решението в отхвърлената му част като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поставен е процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 202 ГПК – относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, без да е длъжен да го възприема. В подкрепа на твърденията си представя като съдебна практика решения на отделни състави на ВКС/ВС, а именно – решение № 712 от 18.11.2004 г. по т.д. № 141/2004 г. на І т.о. на ВКС, решение № 2308 от 15.12.1994 г. по адм.д. № 6262/1993 г. на ІІІ г.о. на ВС, решение № 932 от 25.09.1991 г. по гр.д. № 699/1991 г. на І г.о. на ВС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като решенията на отделни състави на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск в посочения размер, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за строителство с уговорена окончателна цена в размер на 111 567,78 лв. От доказателствата по делото, в т.ч. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е установено, че ответното дружество изпълнител е извършило СМР, съгласно първоначалната оферта на обща стойност 82 981,51 лв., ищецът възложител е заплатил сумата от 78 000 лв., поради което остават дължими 4 981,51 лв.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал правен въпрос от процесуално естество, а именно – за приложението на чл. 202 ГПК – относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, без да е длъжен да го възприема. Този правен въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но той не е решен от въззивния съд в противоречие със закона и съдебната практика, в т.ч. и с представените съдебни решения на отделни състави на ВКС/ВС, посочени по-горе. В тази връзка съдът постановявайки въззивното решение е изпълнил задължението си по чл. 202 ГПК като е изложил подробни мотиви в коя част възприема заключението на експерта по СТЕ, и в коя не, съобразявайки се с останалия доказателствен материал по делото, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК. Доводите на касатора сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение обаче не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на всички относими и допустими доказателства при формиране на вътрешното убеждение на съда за основателност на предявения иск в присъдения размер касае правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят деловодните разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 8808/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, по касационната жалба с вх. № 57573/06.08.2010 г. на Б. В. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: