О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 373/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалба Г. И. С. и И. И. С. като вторият от тях е адвокат от САК против решение №258/01.12.2008 год., постановено по гр.д. № 87/2008 год. на САС, І-ви състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Софийски градски съд , І – 5 състав, постановено на 19.06.2003 год. по гр.д. №1809/1996 год. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. И. С. и И. И. С. иск по чл.59 ЗЗД срещу Г. Н. Г. и М. К. Г. за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имот за периода от 25.02.1992 год. до 26.11.1996 год. за сумата от 2 800 лв.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК.
В допълнително представено становище вх. № 831/03.02.2009 год. като материалноправни въпроси по смисъла . на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК страната- жалбоподател е посочила тези за неправилната кавалификация на иска от съда по чл. 59 ЗЗД вместо по чл. 73 ЗС, отказът на съда да допусне изходящи от тази страна документи , както и игнорирането на наличните по делото доказателства, че „СИК” ЗПАД е изплатил на ответниците по иска наем за апартамента тяхна собственост в размер на 802 308 лв. за 1995 год. и в размер на 144 551лв. за 1996 год.
Ответниците по касационната жалба Г. Н. Г. и М. К. Г. не вземат становище както по наличието на основания за допустимост на касационното обжалване , така и по основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
При преценката за допустимост на касационното обжалване , Върховният касационен съд приема и констатира следното:.
За да е допустимо касационното обжалване разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК изисква касаторът- жалбоподател да формулира въпрос от материалноправен и / или процесуалноправен характер , по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл при решаването на конкретния казус и който да е от значение за изхода на делото.
Визираните от касаторите въпроси не отговарят на тези изисквания. Същите имат характер на оплаквания във връзка с твърдени от тях процесуални нарушения при разглеждането на делото . Същевременно касаторите не са посочили и не са развили съображения и във връзка с конкретните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1т.1,2 и 3 ГПК, представляващи основанията, при наличието на които касационното обжалване би било допустимо.
По изложените съображения не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, на осн. чл. 288 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение постановено по гр.д. № 87/2008 год. на САС, І-ви състав по касационна жалба на Г. И. С. и И. И. С. , двамата от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: