4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 11.12. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 798 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с чл.295 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против постановеното при новото разглеждане на делото Решение № 2060 от 26.11.2014г. по в.гр.д.№ 1570/2014г. на Пловдивския ОС, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 1306/2010г. на РС Карлово, е отхвърлен искът, предявен против [фирма], [населено място] с правно основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 26 855.38лв.-сбор от платени без основание /надплатени като несъобразени с неотхвърлена от търговеца-купувач- оферта № 84 от 17.94.2007г./ суми по фактури за доставка на дизелово гориво в периода 29.06.2007г.-22.12.2007г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и уважаване на иска. Становището е, че съдът неправилно е преценил правната характеристика на офертата, предложена от ответника и неправилно е приложил разпоредбата на чл.292 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос: При договор за периодични доставки, сключен по реда на чл.292 ТЗ, когато предложението не съдържа основен елемент на договора-срок, следва ли между страните да не съществува спор относно срока, или договорът следва да се счита за безсрочен, т.е. да може да се прекрати с предизвестие от всяка една от страните. Поставянето на въпроса е аргументирано с извода на въззивната инстанция, че поначало разпоредбата на чл.292 ТЗ не предвижда изискване предложението да съдържа елемента на сделката срок, защото урежда отношения между търговци в трайни търговски отношения, с оглед на които помежду им няма спор относно съществените елементи на договорната им връзка. Допълнителната предпоставка е обоснована с виждането, че законодателството ни не дава отговор на този въпрос, а и по него липсва практика на съдилищата, поради което отговорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва наличието на приложното поле на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила безспорните факти, че страните са в трайни търговски отношения отпреди м.април 2007г. и между тях са били осъществявани периодични еднородни търговски сделки-покупко-продажби на дизелово гориво, като рамков договор с предмет общо количество и определена цена, въз основа на които да се извършват периодичните доставки, не е бил сключен, поради което всяка фактура за доставка обективира самостоятелен договор с определена предмет и цена. Констатирано е, че през м.април 2008г. ответникът е изпратил оферта изх.№ 84 за доставка на гориво с отстъпка в цената и срок за разплащане 70 дни от доставката. Прието е за установено въз основа на гласните доказателства, че изпратената оферта е имала за цел иницииране на преговори между страните за сключване на дългосрочен рамков договор за доставка на посочената в офертата цена; доставките на оферираната по-ниска цена били извършени само в периода на воденото на преговорите /април 2007г.-26.06.2007г./, с оглед евентуалното сключване на дългосрочен договор; поради неуспешен край на преговорите, отношенията продължили чрез сключване на отделни покупко-продажби на гориво съгласно условията по фактурите, в които цената на стоката се определяла според посочената от „Л.“ цена за деня; доставките на по-високата от оферираната цена са били приети от купувача и той е заплатил цената. С оглед на извода за липса на принципно договорена цена за отделните доставки е счетено, че за да се приеме, че с офертата от април 2007г., неотхвърлена от насрещната страна, се е сключила на основание чл.292,ал.1 ТЗ търговска сделка на тази цена за периода на процесните доставки, е следвало самата оферта да съдържа количество гориво и /или срок за продажба на тази цена-съществени елементи, които тя няма. Обсъдено е, че разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ не въвежда изискване предложението да съдържа основните елементи на сделката, защото тя урежда отношения между търговци в трайни търговски отношения и с оглед на последните, помежду им няма спор относно тези съществени елементи. Счетено е, че безспорност е имало само по отношение на продаденото гориво от април до 29.06.2007г., но за последващия период /след 29.06.2007г./ и по процесните 37бр.фактури, ищецът е закупувал и заплащал горивото на цена, различна от оферираната без възражения както към момента на доставянето стоката, издаването на фактурите и разплащането им, така и за продължителен период от три години до завеждането на иска през 2010г. От това е изведено, че търговската сделка, сключена между страните на основание чл.292,ал.1 ТЗ по офертата от м.ІV. 2007г. е с предмет покупко-продажбата на гориво по издадените през периода до 29.06.2007г. седем фактури, но не включва и последващите продажби по процесните 37 фактури за периода до 22.12.2007г.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения въпрос произтича от неправилната интерпретация на касатора на изводите в обжалваното решение. Предложението-оферта изх.№ 84 от 17.04.2007г. е счетено от окръжния съд за прието от купувача с неотхвърлянето му-получаването и плащането на първите седем доставки. По същите съображения съдът е установил, че са приети като неотхвърлени и последващите предложения-доставките, за които фактурираната цена е по висока: за тях цената също е заплатена и стоката получена. По отношение и на двете групи доставки /с цена по офертата и с по-висока цена/ изводите на въззивната инстанция са, че след като не е възразил срещу фактурираната от ответника цена и е приел доставките, ищецът се е съгласил с нея по аргумент от чл.292, ал.1 ТЗ. Поради това и посоченият правен въпрос е формален, извън същността на разгледаната и разрешена правна проблематика. Неосъществена е и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която с оглед виждането на касатора, би била налице, ако съществува необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона, но когато той е неясен, непълен или противоречив. Разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ, наложена от обичайните търговски отношения, при които необходимостта от изрично приемане на оферта при траен повтарящ се стокообмен отпада, и мълчанието е приравнено на приемане, е ясна и не провокира създаването на противоречива съдебна практика.
Поради неоснователност на искането за допускане на обжалването, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството-сумата 600 лв. по договора за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането й в брой.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2060 от 26.11.2014г. по в.гр.д.№ 1570/2014г. на Пловдивския ОС.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: