ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 942
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 256 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат В. като процесуален представител на А. М. М. от гр.Перник и на адвокат К. като процесуален представител на С. А. М. от с.Николичевци срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 17.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 499/2009г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решение № 94/30.ІV.2009г. по гр.д. № 1244/2008г. П. РС е отхвърлил предявеният от А. М. срещу С. М. и С. С. И. иск за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на недвижим имот, находящ се в гр.Перник, представляващ дворно място и построена в него едноетажна масивна жилищна сграда, подробно описани, сключен между А. М. лично и като пълномощник на съпругата си Л. М. – като продавачи – и С. М. – като купувач, предмет на нот.акт № 60/10.ІХ.2005г. и нот.акт за поправка № 61/16.ІХ.2005г., и за отмяна на нотариалните актове.
С атакуваното решение П.т окръжен съд е обезсилил решението на П. РС в отхвърлителната му част за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба само за 2/6 ид.части от имота и е прекратил производството в тази му част, отменил е решението на П. в отхвърлителната му част за прогласяване нищожността на посочения договор в частта му за 1/6 ид.част от имота и вместо него е постановил друго, с което е прогласена нищожността за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба на посочения имот на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие на упълномощителката при изготвяне на пълномощно № 1521/18.VІІІ.2005г., и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части.
За да постанови решението, въззивният съд е приел по релевираните основания за нищожност на договора по нот.акт № 60/2005г.: че е положен пръстов отпечатък върху пълномощното, въпреки че упълномощителката е била грамотна – Л. М. е била в тежко здравословно състояние, което не й е позволявало да се подпише, което константната практика на ВКС приравнява на недъгавост по смисъла на чл.475 ал.1 от ГПК /отм./, с оглед на което това основание за нищожност на пълномощното и на сделката е неоснователно; за липса на съгласие /воля/ у упълномощителката поради тежкото й здравословно състояние – според заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания към 18.VІІІ.2005г. поради тежкото си здравословно състояние упълномощителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, това обуславя липсата на воля, на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а не по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД, което прави пълномощното и договора въз основа на него нищожни; че нот.акт № 60/2005г. е подписан в деня на смъртта на упълномощителката при прекратено действие на пълномощното – не са събрани доказателства, а не се и твърди, договорът да е сключен след 14.05 часа на 10.ІХ.2005г. /часа на смъртта/, поради което тази претенция е неоснователна; че не е прочетен нотариалният акт – такива доказателства ищецът не е представил по делото, а негова е била тежестта по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./; че волята на праводателя е била за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, а не чрез продажба – доводът не касае нищожността на сделката, а е основание за унищожаване, какъвто иск не е предявен; за вписване на неверни лични данни на ищеца в нот.акт № 60/2005г. – ЕГН и номер на лична карта – в чл.472 и чл.476 от ГПК /отм./ такива обстоятелства не са предвидени като основания за нищожност. По основанията за нищожност на нот.акт за поправка № 61/2005г. е прието: за неподписването му от ищеца – според заключения на единична и тричленна графологични експертизи подписът, положен в нотариалния акт, е на ищеца; за използване на пълномощно при прекратено поради смъртта на упълномощителката действие – с договора за поправка са отстранени само фактически грешки в предходния нотариален акт, само който има транслативно действие, а грешките не са необходими реквизити по смисъла на чл.476 от ГПК /отм./. При тези обстоятелства е направен извод, че единствено основанието за нищожност – липса на съгласие на упълномощителката, се явява доказано, като правният интерес на ищеца с оглед личното му участие в сделката за собствената му ? ид.част от имота и наследствената му част от частта на починалата му съпруга /1/6/ е само относно тази 1/6 ид.част, останалите 2/6 ид.части правото на собственост би се възстановило на останалите наследници на Л. М. – К. и С. А., за които искът е процесуално недопустим.
В изложението на А. М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че съдът не призовал ответницата да заяви получила ли е посочените в нотариалния акт пари или не, че такива пари не са давани, че нотариуса не му е прочел нотариалния акт, че уговорката е била за гледане и издръжка, че ответницата е недобросъвестна, че е установено, че Л. М. е била невменяема, не е подписвала пълномощното, а са хванали ръката й и са поставили палеца върху пълномощното, че по същия начин са заблудили ищеца за вида на сделката, като се иска ответницата да отговори дала ли е пари на баща си.
В изложението на С. М. като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за приложението на чл.26 ал.2 пр.2 и чл.31 ал.1 от ЗЗД /нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си/ в противоречие с решение № 148/10.ІІІ.1997г. по гр.д. № 1192/1996г. на ВКС състав на І ГО, с решение № 2/23.ІІІ.2004г. по гр.д. № 466/2003г. на ВКС състав на ІІ ГО, с решение № 488/07.Х.2003г. по гр.д. № 11/2003г. на ВКС І ГО. В изложението се съдържат и пространни съображения, имащи характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение в уважителната му част само по касационната жалба на С. Ас.М. /само относно която част и частта за присъдените в ней тежест разноски тя има правен интерес от обжалването/, тъй като с представените посочени по-горе решения се обуславя твърдението й за противоречива съдебна практика по поставения съществен за изхода на делото материалноправен въпрос.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по жалбата на А. М.М. по следните съображения:
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Изложението към касационната жалба на М. не съдържа нито същественият за спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, нито е посочен някой от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за селекция на касационните жалби.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, № 297 от 17.ХІ.2009г. по гр.д. № 499/2009г. в частта, с която е прогласена нищожността за 1/6 ид.част на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт 60/2005г. и нот.акт за поправка № 61/2005г., както и в частта за присъдените в тежест на С. М. разноски.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение по касационната жалба на А. М. М..
УКАЗВА на С. А. М. в едноседмичен срок да внесе 127лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ и да представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: