О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 18.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1796 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 1380 от 22.11.12г.по в.гр.дело № 1024/12г.на Пловдивския апелативен съд,с която е потвърдено решение № 181 от 11.05.12г.по гр.дело № 571/11г.на Старозагорския окръжен съд.С него е обявена нищожността на договор № Д – 08-46 от 1.08.07г.за покупко-продажба на общински имот чрез конкурс,представляващ УПИ І в кв.129,кадастрален район 504 по ПУП и ПР,одобрен със заповед № 701/2003г.на Кмета на Общината,отреден за комплексно обществено обслужване,с обща площ 5404 кв.м.,ведно с построените в него масивна двуетажна сграда със застроена площ 342 кв.м.и масивна едноетажна сграда със застроена площ 684 кв.м.,сключен между Община –К. в качеството на продавач и [фирма] –Стара З. в качеството на купувач.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди,че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради факта,че въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по предявения главен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор,с който е сезиран,а само по евентуалния иск за обявяване нищожността на същия договор.Отделно от това се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК .Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния си представител адв.М. Ш. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради евентуална процесуална недопустимост.
Ищецът [фирма] е предявил обективно съединени искове за разваляне на договор за покупко-продажба на основание чл.87 ал.2 и ал.3 ЗЗД и за обявяване на същия договор за нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД поради противоречие със закона и невъзможен предмет.Съгласно задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 527 от 21.06.10г.по гр.дело № 1363/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,обективното съединяване на искове е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство.От изложените обстоятелства в исковата молба съдът извлича точното правно основание,въз основа на което решава правния спор по същество,както и преценява съотношението,в което се намират помежду си съединените искове,без да е обвързан от квалификацията,поддържана от страните.В разглеждания случай въззивният съд е разгледал иска за нищожност на договора преди другия обективно съединен иск – за развалянето на същия договор поради неизпълнение,тъй като тази поредност следва от естеството на спорното право.Тъй като договорът се прогласява за нищожен не би могло да се обсъжда развалянето му по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД.Обжалваното решение не е недопустимо,защото съдът е разгледал предявен иск – за обявяване на нищожността на процесния договор.
В ТР № 1 /19.02.10 г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК процесуалноправен въпрос е :при обективно съединени искове,предявени от ищеца при условията на евентуалност,по кой иск съдът е длъжен първо да се произнесе – по главния /основния/иск или по евентуалния иск.Поддържа се,че той е разрешен в обжалваното решение в противоречие с т.15 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,в което е прието,че въззивният съд може за пръв път,след като е уважил жалбата срещу главния иск,да се произнесе по същество по отношение на евентуалния,по който не се е произнесла първата инстанция.С оглед на изложеното по-горе, не е налице твърдяното противоречие,тъй като поредността на разглеждането на евентуално съединените искове се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства,на които се основават тези искове,а не в поредността,посочена от ищеца.В случая въззивният съд не е уважил жалбата срещу главния иск и не дължи произнасяне по евентуалния.
Материалноправният въпрос: нищожна ли е на основание чл.26 ал.1 ЗЗД – поради противоречие със закона/ЗУТ/- договорна клауза ,с която купувачът на недвижим имот – УПИ се задължава да построи в закупения УПИ бъдеща сграда,която не е предвидена по действащите ПУП и ОУП,но бъдещето строителство ще е възможно и осъществимо след съответно изменение на ОУП и ПУП, не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти съдът не е приел за установени.Напротив,изложил е съображения,че не е възможно да се извърши съответната промяна в сега действащия ПУП и ОУП, тъй като заложените в договора задължителни параметри за изграждане на комплекса противоречат на императивни разпоредби на ЗУТ – чл.108,чл.18 ал.1, чл.20 и чл.22.По въпроси,които не са от значение за изхода на делото,касационно обжалване не следва да се допуска.
К. обосновава с приложена съдебна практика основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : нищожна ли е на основание чл.26 ал.2 ЗЗД – поради невъзможен предмет – договорна клауза,с която купувачът на недвижим имот- УПИ се задължава да построи в закупения УПИ бъдеща сграда,която не е предвидена по действащите ПУП и ОУП,но бъдещото строителство ще е възможно и осъществимо след съответно изменение на ОУП и ПУП.Този въпрос обаче не е от значение за изхода на делото,защото процесният договор е обявен за нищожен поради противоречието му със закона.Искът за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба също е предявен на две основания- поради противоречие със закона и невъзможен предмет.Въззивният съд е определил поредността на разглеждането им с оглед естеството на заявените от ищеца пороци и на първо място е уважил предявения иск на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.Ето защо,какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, той не би променил изхода на делото.Отделно от това, както бе посочено по-горе, въззивният съд е приел,че съгласно действащия ЗУТ невъзможността за бъдещото строителство не е преодоляна доколкото съществува законна пречка за съответното изменение на ОУП и ПУП.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: кога частичната нищожност на отделна клауза от договора води до нищожност на целия договор. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.В практиката си ВКС последователно приема,че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора като цяло,когато може да се предположи,че сделката би била сключена и без недействителните й части.В този смисъл решение № 84 по т.д.№ 662/08г.на І т.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Изводът на въззивния съд,че противоречащите на императивни разпоредби на ЗУТ клаузи на процесния договор са съществена част от задълженията на купувача да извърши определено по вид и обем строителство, е в съответствие с тази практика.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разноски за тази инстанция не се присъждат в полза на ответника по жалбата,тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1380 от 22.11.12г.,постановено по гр.дело № 1024/12г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.