ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 942
София, 30. декември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3596 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 662/04.06.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 702/2019 в частта, с което е отменено решение № 43/21.03.2019 на Девненския районен съд по гр.д. № 914/2017, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в размер на 2.500,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението касаторът Т. Г. Т., представляван от адв. Сн. Г. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“, с влязла в сила присъда е признат за виновен по първото обвинение (освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.), а по второто повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е оправдан. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че ищецът е арендатор, който се ползва с доверие в селото и околността, като след наказателното производство две жени са прекратили договорните си отношения с него; престанал да бъде приветлив, весел и общителен както обикновено, започнал да страни от хората, затворил се в себе си, оплаквал се често от главоболие, изнервял се, избухвал; не се събирал както преди с компании, както и му е тежала невъзможността да ловува редовно с приятелите си от ловната дружина и не общувал с тях поради неудобство от коментарите по повдигнатите обвинения. Видно от представена епикриза за периода 12.10.2017 г. – 16.10.2017 г. ищецът е бил на болнично лечение и е изписан с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт със стволова локализация хквбсн. хронична съдова лебкоенцефалопатия. дислипидемия. пареза на III чмн в ляво. дискоординационен синдром, а с решение на ТЕЛК на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност, като последица от мозъчен инфаркт. От заключението на приетата по делото медицинска експертиза се установява, че ищецът е здрав в психично отношение като при проведеното освидетелстване е обективно проявено усещане у ищеца за ощетеност, породено от фрустриране на значимите за личността му потребности от общуване в социума и от стабилност в дейността му като земеделски производител в следствие на повдигнатите обвинения, като е посочено, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираната като преживяна психотравма от воденото дело срещу ищеца и настъпилия исхемичен мозъчен инсулт през м. октомври 2017 г., като може само да се допусне наличие на опосредствена връзка между двете явления, без възможност да се определи нейната степен на изразеност. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че с оглед повдигнатите обвинения по два текста от НК, не може да се направи разграничение, кое е било по-травмиращо за ищеца. Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, като при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил тежестта и вида на престъплението, за което неоснователно е бил обвинен, продължителността на воденото наказателно производство, вида на наложената мярка за процесуална принуда, както и претърпените от ищеца обичайни, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди (притеснение, неудобство, нарушение в социалното му общуване). Като е взел предвид обстоятелството, че успоредно с оправдателната присъда ищецът е бил признат и за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК (ищецът законосъобразно е търпял негативните последици от невъзможността да ловува), въззивният съд е приел, че сумата в размер на 2.500,00 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, причинени от незаконното задържане под стража.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 662/04.06.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 702/2019.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.