О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 246/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО КАСАЦИОННА ЖАЛБА на А. И. К. , приподписана от адв. Р против въззивно решение на постановено по гр.д. №157/2008 год. на Софийски апелативен съд в частта, в която е оставено в сила решението на Софийски градски съд , І-2 състав по гр.д. №963/1999 год., с което е отхвърлен предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с пр. осн. чл.31,ал.2 ЗС за размера над 1504,83 лв, както и иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за размера над 6 304,31 лв. до пълните предявени размери на исковете,
КАКТО И ПО КАСАЦИОННА ЖАЛБА на В. Д. В. , приподписана от адв. Б срещу решението в частта, в която предявените от А. И. К. искове са уважени съответно в размер на 1504,03 лв. и 6 304,31 лв. .
С жалбата на А. К. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната от него част. Жалбоподателят счита, че съдът в нарушение на закона е намалил дължимото обезщетение поради това, че в имота бивша семейна имуществена общност са останали да живеят и родените от брака непълнолетни /към момента на развода / деца.
В представеното изложение относно допустимостта на касационното обжалване този касатор е посочил, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос . В противоречие материалния закон / чл. 31,ал.2 ЗС/ съдът се произнесъл в противоречие със съществуващата съдебна практика .
В касационната жалба на В. В. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Развиват се доводи , че ищецът не е бил препятстван да ползва съсобственото жилище, поради което съдът неправилно му е присъдил обезщетение.
Представено е изложение по чл. 284,ал.3 ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване са посочени и трите хипотези визирани разпоредбата на чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК.
Двете страни взаимно оспорват жалбите си.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на Алексъндър К. .
За да се допусне касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК изисква касаторът ясно да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос , който да е решен в конкретния правен спор и който да обуславя изхода на делото. Именно този въпрос следва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата и / или да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В случая такъв въпрос не е формулиран. Същевременно жалбоподателят не е посочил ясно и не е обосновал наличието на някоя от хипотезите на чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, въведени от законодателя като критерии за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в изложението се сочи , че решението е постановено в противоречие на съществуващата съдебна практика, би могло да се приеме , че касаторът е имал предвид критерия по чл. 280,ал.1,т.1 – „противоречие с практиката на ВКС” . Визирането на този критерий обаче изисква по делото да са представени тези актове на ВКС , на които обжалваното решение противоречи, което в случая също не е изпълнено.
По тези съображения не са налице изискванията на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на този касатор.
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на В. Д. В..
В представеното от този жалбоподател изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване също не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК . Отделните хипотези по чл. 280,ал.1,2 и3 ГПК са посочени само бланкетно, без обосновка . Представените решения на ВКС, които се представят очевидно за обосноваване хипотезата по чл. 280,ал.1,т.1 ВКС са неотносими, доколкото касаят друга фактическа обстановка – когато имота предмет на иска по чл. 31,ал.2 ЗС е обикновена съсобственост, а не съсобственост възникнала от трансформация на бездялова съпружеска имуществена общност в резултат на прекратяване на брака между страните и ползването на имота е по силата на съдебното решение за развод.
С оглед на това не са налице условията за допускане на касационно обжалване на решението по жалбата и на тази жалбоподателка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски Апелативен съд, ГК, 1-ви състав , постановено на 18.11.2008 год., по гр.д. №157/2008 год. по касационните жалби на А. И. К. и В. Д. В. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: