О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.942
гр.София, 20.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 730/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Х. Р. от гр. К. е подала касационна жалба вх. № 3* от 20.03.2009 год. срещу въззивното решение № V* от 16.02.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, с което след като е отменено решение № 167 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 317/2007 год. на К. районен съд са уважени предявените от В. А. М. и Л. С. М. искове: по чл.108 ЗС – за предаване владението на УПИ ХVІІІ-2891 в кв.146 по ПУП на гр. К. от 360 кв.м., при граници: изток-УПИ Х02889, 2890; запад – ул.”А”; север-УПИ ХІ-2887 и юг-УПИ ХІХ, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда от 52 кв.м. и по чл.59 ЗЗД – за сумата 227 лева – обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота за периода 23.05.2007 год. – 06.12.2007 год. и е отхвърлен иска на жалбоподателката за установяване собствеността й по давност върху едноетажната постройка от 52 кв.м. в УПИ ХVІІІ-2891 в кв.146.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от жалбоподателката иск или връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, че е налице необходимост от произнасяне по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: тече ли давност върху жилищна сграда частна собственост преди 1996 год. и дали в случая следва да се прилага забраната за придобиване по давност предвид разпоредбата на чл.86 ЗС?
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отрече претендираното на оригинерно основание право на собственост върху незаконно построената върху държавен терен едноетажна жилищна сграда, въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е могла да придобие къщата по давност, както до 1996 год., предвид забраната на чл.86 ЗС /в редакцията му до ДВ, бр.33 от 19.04.1996 год./, така и след това – за времето от 01.06.1996 год. до 23.05.2007 год. /датата на продажбата на УПИ ХVІІІ-2891 в кв.146 от Община К. на В. А. М./, предвид § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.46 от 06.06.2006 год., в сила от 01.06.2006 год./, с който е спряно изтичането на давността за придобиване на държавни и общински имоти първоначално за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006 год., като мораториумът е продължен до 31.12.2007 год. /ДВ, бр.105 от 22.12.2006 год./. Прието е, че след като постройката не е била изключена от договора за покупко-продажба от 23.05.2007 год., Община К. е прехвърлила на В. А. М. правото на собственост върху нея, заедно с терена, върху който е изградена.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, необходимо е произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на приложимите материалноправни норми на чл.79, ал.1; чл.86; чл.92; чл.108 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.46 от 06.06.2006 год., изм.бр.105 от 22.12.2006 год./, нито въззивната инстанция се е произнесла за първи път по аналогичен правен спор или пък с решението да е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго. Както се посочи, решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за придобиване на собствеността върху едноетажната жилищна сграда по давност са основани на действащата до 31.05.1996 год. забрана на чл.86 ЗС/в редакцията му до ДВ, бр.33 от 19.04.1996 год./, както и на приетото за установено, че след 1996 год. до датата на сделката – 23.05.2007 год., не е изтекъл срок, достатъчен, за да превърне жалбоподателката в собственик, противопоставящ свои права на насрещната страна.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 16.02.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, по жалба вх. № 3* от 20.03.2009 год., подадена от Б. Х. Р. от гр. К., ул.”А” № 66.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: