1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 14.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2062 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] /н/, [населено място] против Решение № 190 от 18.07.2016г. по т.д.№ 144/2016г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 86/2015г. на ОС Разград. Първоинстанционният съд е обявил на основание чл.630,ал.2 във вр. с чл.608 ТЗ неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2012г., открил е производство по несъстоятелност, обявил дружеството в несъстоятелност, допуснал е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото, прекратил е дейността на дружеството, назначен е временен синдик, постановено е спиране на образуваните срещу длъжника съдебни, изпълнителни и арбитражни производства.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради отсъствие на процесуална легитимация на лицето, подало молбата за откриване на производството по несъстоятелност – Д. Г., ипотекирала свой имот за обезпечаване задължението на [фирма] като кредитополучател. Твърдението е, че тя няма качество кредитор по търговска сделка, тъй като вземането й не произтича от такава, а от законна суброгация – чл.155,ал.2 ЗЗД в правата на ипотекарния кредитор „А. Б.” вследствие на погасяване на задължение на [фирма] по договор за кредитна линия 566/2007г. Поддържа се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по аналогични съображения – че вземането на иницииралия производството кредитор не произтича от търговска сделка. Позовава се и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.630,ал.2 ТЗ. Поддържа се и касационното основание за необоснованост поради необсъждане на наведените във въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по призоваването на длъжника. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на молбата на Д. Г. да откриване на производство по несъстоятелност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпроси, относими към твърдението за недопустимост: 1/ Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд за откриване на производство по несъстоятелност, в случаите, когато вземането на първоначалния кредитор не произтича от търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, но с последваща молба в производството по несъстоятелност се е присъединил друг кредитор по реда на чл.629,ал.4 ТЗ, чието вземане произтича от търговска сделка. 2/ Към кой момент се преценява допустимостта на производството по несъстоятелност, образувано въз основа на молба от кредитор, който не е процесуално легитимиран да инициира производството по несъстоятелност, тъй като вземането му не произтича от търговска сделка, от публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Като материалноправни са поставени въпросите: 3/ Следва ли да се отхвърли молбата за откриване на производството по несъстоятелност в случаите, когато вземането на кредитора, по чиято молба е образувано производството не произтича от търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, но с последваща молба в производството по несъстоятелност се е присъединил друг кредитор по реда на чл.629,ал.4 ТЗ, чието вземане произтича от търговска сделка.
4/ Следи ли съдът по несъстоятелността служебно за активната легитимация на кредитора, по чиято молба е инициирано производството по несъстоятелност. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 3057/2013г. на ІІт.о., т.д.№ 141/09 на І т.о., т.д.№ 60/2009г. на І т.о. и по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения на ВКС по отменения процесуален закон. Поставени са и процесуалноправни въпроси: 5/ Следва ли при постъпване на молба за откриване на производство по несъстоятелност окръжният съд да осъществи размяна на книжата и да укаже на ответника възможността да подаде писмен отговор, да посочи задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му или от неупражняването на права, както и възможността да ползва правна помощ; 5/ Следва ли съдът по несъстоятелността да осъществи двойна размяна на книжата по реда на правилата за търговските спорове. Допълнителната предпоставка е посочена по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК /с позоваване на решение по в.т.д.№ 576/13 на АС Варна и решение по Бургаския АС по в.т.д.№ 26/13г/ и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 6/ При липса на сигурни данни, че дружеството е напуснало адреса, и ако призовкарят не е посетил адреса най-малко три пъти в рамките на един месец, следва ли съдът да приложи чл.50,ал.4 ГПК като разпореди призоваване чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, или следва да приложи правилото на чл.50,ал.2 ГПК като приеме призовката за редовно връчена; 7/Следва ли да бъде отменено като неправилно първоинстанционното съдебно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения при призоваването на ответника за съдебно заседание, ако въззивният съд, с оглед нормата на чл.621а ,ал.1 ,т.2 ТЗ и при направена преценка за наличие на визираните в чл.266,ал.3 ГПК условия, е дал възможност на ответника в първоинстанционното производство да ангажира релевантните за спора доказателства. Допълнителната предпоставка е обосновава с позоваване на решението по гр.д.№ 7723/13 ІV г.о. и т.2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК. Поставен е и следващ въпрос, който касаторът посочва като материалноправен: 8/ Следва ли да бъде отменено като неправилно първоинстанционното решение по чл.630,ал.2 ТЗ, ако то е изградено върху необосновано експертно заключение, основаващо се на неверни обективни данни относно размера на вземанията на кредиторите. Допълнителната предпоставка /т.2/ е въведена с позоваване на решението по гр.д.№ 4267/56г. на ІІ г.о. на ВС.; Поставен е и последен 9/ материалноправен въпрос: Икономическото състояние на длъжника, може ли да обоснове извода, че продължаването на дейността му би увредило масата на несъстоятелността по смисъла на чл.630,ал.2 ТЗ. С позоваване на решенията по т.д.№ 3286/13 на ІІ т.о. и т.д.№ 1058/12 на І т.о., съгласно които, преценката за увреждане на масата на несъстоятелността при продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, основана на критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда, се твърди, че обжалваното решение е в противоречие, тъй като въззивната инстанция приела, че икономическото състояние на длъжника е критерий за преценката дали продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността. Според касатора, трайната съдебна практика не въвежда икономическото състояние на длъжника като критерий за приложението на чл.630,ал.2 ТЗ.
В писмен отговор присъединилият се кредитор [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Кредиторът, по чиято молба е образувано производството не е депозирал отговор в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че молителката Д. Г., подала искането по чл.625 ТЗ е обосновала активната си с вземане, произтичащо от суброгиране в правата на [фирма], установено със споразумение от 20.09.2013г., с което Д. Г. и [фирма] са приели за установено задължението на дружеството към нея в размер на 52 000лв., представляващо погасено задължение от името на [фирма] към кредитодателя [фирма] по Договор за кредитна линия № 566/2007 от 9.08.2007г. Решаващият състав е съобразил, че въз основа на молба по чл. 629, ал.4 ТЗ, с определение от 21.12.2015г., в първото по делото заседание съдът по несъстоятелността е конституирал като присъединен кредитор [фирма]. Качеството си на кредитор това дружество е обосновало с изпълнителен лист, материализиращ вземане срещу [фирма] в общ размер 63 998.15лв, произтичащо от търговска сделка, съдебно установено с влязло в законна сила решение по в.т.д. № 195/13г. на Апелативен съд В.. Въззивната инстанция е приела за основателно възражението на въззивника, че вземането на подалия молбата за откриване на производство по несъстоятелност кредитор, по чиято инициатива е започнало производството по несъстоятелност, не произтича от търговска сделка. Обосновала е, че това не обуславя недопустимост на производството по делото, тъй като в сроковете и по начина, предвиден в чл. 629, ал.4 ГПК, с определение, постановено в първото по делото съдебно заседание на 21.12.2015г., се е присъединил кредиторът [фирма], чието вземане безспорно произтича от търговска сделка и той е измежду лимитирания кръг лица, посочени в чл. 625 ТЗ. Въззивната инстанция е обсъдила наведените от въззивника оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочила е, че с оглед своите правомощия, вкл. и с оглед нормата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ и при направена преценка за наличие на визираните в чл. 266, ал.3 ГПК условия, е дала възможност на ответника да ангажира релевантните за спора доказателства. Обсъдено е и възражението на въззивника, че дружеството не е в състояние на неплатежоспособност и оспорваният извод на първоинстанционния съд за трайната невъзможност на [фирма] да изпълнява своите задължения чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи. Анализирана е приетата от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза, изградена на база публикувани годишни финансови отчети за периода 2007-2014г., справка в ТД на НАП, в Г. в досието на дружеството, която е установила, че [фирма] няма персонал през 2014г. и 2015г., и че след 2011г. не осъществява стопанска дейност, поради което, за показателите „периоди на събиране на вземанията и погасяване на задълженията” за периода 31.12.2012г. – 13.11.2015г,. в табличната част на заключението е посочено, че не се изчисляват поради липса на стопанска дейност. Съставът на апелативния съд е посочил, че финансовото състояние на дружеството е обективно и аналитично изяснено с оглед на показателите за ликвидност, финансова автономност и задължнялост, чиито стойности са значително и трайно във времето под референтните за тези показатели. Констатирано е, че сериозното влошаване на състоянието на търговското предприятие е от 2012г., дружеството е спряло плащанията, което обективира невъзможността да посреща задълженията си; че през периода на влошаване на икономическите показатели 2012г.- 13.11.2015г., е преустановена типичната стопанска дейност, което е отчетено като симптом на вече стабилизиралото се негативно финансово състояние. Мотивирано е, че с оглед на цялостното икономическо състояние на търговеца – длъжник способността му да погасява задълженията си е достигнала критичната си точка през 2012г., спирането на плащанията е израз на обективна трайна фактическа невъзможност. Прието е за установено, че икономическото състояние на длъжника към момента на постановяване на съдебното решение и неговото поведение сочи, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, което обосновава приложението на чл. 630, ал.2 ТЗ.
Константна е практиката на ВКС /решение по т.д.№ 141/2009г. на Първо т.о., застъпвано в последващи актове/, че изискването задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност. От това следва, че процесуалната легитимация за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност произтича от правни твърдения и заявено право, че ищецът има качеството на кредитор с изискуемо парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а въпросът за действителното съществуване на твърдяното правоотношение и на вземане по него, обуславя материалноправната легитимация по спора, а не допустимостта на молбата и на производството по нея. Установяването на качеството на кредитор, легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност е въпрос относим към основателността на искането – активната легитимация на лицето, което е инициирало производството подлежи на доказване в хода на разглеждането на молбата по чл.625 ТЗ, а при отсъствието на тази материална предпоставка, искането подлежи на отхвърляне. Поради това, ако молбата по чл.625 ТЗ е подадена от лице, което твърди че е кредитор, разполагащ с материалноправната легитимация да иска откриване на производството по несъстоятелност, преценката на основателността на твърдението се извършва с решението по съществото на спора. Поради това изключена е основателността на тезата на касатора, че постановеното решение в хипотеза на подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност от лице, което не успее да докаже качеството на кредитор на вземане, имащо за източник търговска сделка, е недопустимо. Отсъства основание за преценка обжалваното решение да страда от такъв порок, поради което не е налице предпоставката за допускане служебно на касационния контрол, съгласно т.1, изр.последно, предл. последно на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. От това произтича и неоснователността на искането за допускане на обжалването по първите два въпроса от изложението.
Третият въпрос няма характеристиката на правен, тъй като е относим към материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Той е по правилността на решението, която е извън предмета на преценката в производството по чл.288 ГПК. Позоваването на допълнителната предпоставка /т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/ е формално и неотносимо. След като качеството на кредитор с вземане, породено от търговска сделка е една от материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, разглеждането на искането на присъединения кредитор не произтича от правото на първоначалния. Молбата на присъединения кредитор следва да отговаря на всички изисквания, както молбата на първоначалния, следователно след включването в надлежно възникналото процесуално правоотношение, съдът следва да обсъди и искането на този кредитор. Както е посочено в решението по т.д.№ 4414/2013г. на ІІ т.о., по аргумент от чл.625 ТЗ и чл.629, ал.4 ТЗ, легитимирани да участват като страни в производството по несъстоятелност във фазата на неговото откриване са длъжникът, кредиторът по търговска сделка, подал молбата за откриване на производството, Националната агенция за приходите и присъединените по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитори. Следователно с факта на допускане на присъединяването, те стават главна страна, съмолител в производството. В определението по ч.т.д.№ 1534/2916г. на ІІ т.о. е разгледана хипотеза, в която производството по делото е било прекратено по отношение на молбата по чл.625 ТЗ на подалия молбата първоначален кредитор и е продължило по искането на присъединените.
Четвъртият въпрос е формално поставен, тъй като въззивната инстанция е изложила подробни съображения относно материалноправната легитимация на подалия молбата по чл.625 ТЗ кредитор и на присъединилия се по реда на чл.629,ал.4 ТЗ, т.е. не се е отклонила от задължението си за следи служебно за наличието на тази материалноправна предпоставка.
Следващите два въпроса /№№5-6/ не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалването, тъй като касаят процесуалните действия на първоинстанционния съд по призоваването на длъжника в производството по чл.625 ТЗ и размяната на книжата пред първоинстанционния съд.
Седмият въпрос е неясен и отново основан на твърдение за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при призоваването на ответника. При формулирането на въпроса касаторът въвежда обстоятелството, че въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения по чл.621а,ал.2 ТЗ като е допуснала събиране на нови доказателства по искане на въззивника, което предпоставя, че евентуално допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване от възможност на страната за представяне на доказателства пред първоинстанционния съд, е било отстранено. В тази хипотеза, неясна е тезата, че за въззивната инстанция единственото правомощие е отмяна на решението. Неотносимо е и позоваването на посочената практика на ВКС като допълнителната предпоставка.
Осмият въпрос няма характеристиката на правен, а е твърдение за неправилност на решението, което е касационно основание, а не общо основание /предпоставка/ за допускане на касационно обжалване. Касаторът не се е възползвал от предоставената от апелативния съд възможност да внесе депозита по допусната по негово искане нова съдебно-икономическа експертиза, следователно сам се е лишил от възможността да оспори изводите на тази, която въззивната инстанция не е имала основание да не кредитира.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по последния въпрос. Неоснователно касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с цитираната от него практика по чл.290 ГПК. В нея, преди становището, че преценката за увреждащото масата на несъстоятелността продължаване на дейността на търговеца съдържа и субективен елемент, е посочена необходимостта от установяването на обективни причини. В решението по т.д.№2855/2015г. на І т.о. е даден отговор на въпроса за същността на преценката, която решаващият съд следва да направи при изложени обективни предпоставки, обуславящи приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, като в настоящия спор въззивната инстанция е изложила и съображения за поведението на длъжника, имащо отношение към състоянието на масата на несъстоятелността-извършване на разпоредителна сделка с търговското дружество.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като искане и доказателства за извършването им не са представени от [фирма].
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 190 от 18.07.2016г. по т.д.№ 144/2016г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: