ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 943
София, 20.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1408 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.С. като процесуален представител на [фирма] Е. и [фирма] Е. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 01.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 2926/2013г.
Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт Б.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
П. на РБ не е подала отговор на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имащо право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 01.VІІ.2014г. САС /след обезсилването от ВКС І ТО по т.д. № 773/2009г. на решенията на САС по гр.д. № 1126/2007г. и на Софийския окръжен съд /СОС/ по гр.д. № 405/2006г./ е потвърдил решението на СОС от 19.ІV.2013г. по гр.д. № 184/2012г., с което са отхвърлени предявените от едноличните търговци П. Ив.П., действащ под фирма „Д.-П. П.”, и С. В.И., действаща под фирма „И. И.-С. И.”, срещу [община] искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ за присъждане: на [фирма] – 8190лв. /частично от 154266.60лв./, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразен акт на общината за периода 17.V.2004г. – 12.VІ.2006г., и 1545лв. /частично от 36689.40лв./ – мораторна лихва, и на „И. И.-С. И.” – 16584лв. /частично от 45101.33лв./ обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразен административен акт на общината за периода 17.V.2004г. – 12.VІ.2006г., и 3129лв. /частично от 10721.54лв./ мораторна лихва. В тежест на едноличните търговци са присъдени разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че ищците под формата на консорциум са заявили, но не са били допуснати до участие в обявения от ответната община конкурс, открит с решение от 15.ІІІ.2004г., за възлагане на автобусни превози на пътници по нови транспортни схеми; със заповед на кмета на ответната община № РД-15-160/17.V.2004г. за изпълнител, класиран на първо място, бил определен [фирма], както и било допуснато предварително изпълнение на заповедта; заповедта е отменена с влязло в сила решение по адм.д. № 282/2004г. на СОС и административната преписка е върната на общината за продължаване на конкурсната процедура, като в мотивите на решението е посочено, че неправилно в конкурса не е бил допуснат консорциумът, както и че в административното производство съдът не е компетентен да се произнася по същество, като оценява и класира участниците в конкурса. За ищците не са настъпили твърдяните пропуснати ползи от пропуснати печалби от пропуснатите маршрути по транспортната схема на общината, които те щели да изпълнят, ако са били допуснати до участие в конкурса. Твърдението на ищците, че имуществото им със сигурност е щяло да се увеличи, ако не е била единствената пречка за това – недопускането им до конкурса, не съответства на правната регламентация на възлагането на превози чрез конкурс по Наредба № 2/15.ІІІ.2003г. /чл.26 ал.1 и чл.17 ал.5 от Наредбата/; в случая не се твърди и не се установява ищците да са били единствен кандидат, за да е налице хипотезата по чл.23 ал.2 изр.1 от Наредбата – имало е и друг кандидат и участник в конкурса / [фирма]/. В резултат на последвалото ново оценяване и класиране консорциумът не е бил класиран на първо място, не са налице основания да се приеме, че той е следвало да бъде класиране на първо място, респ. че на него са подлежали на възлагане маршрутите, за които е подал предложения по чл.23 от Наредбата. Това означава, че не съществува никаква реалност и сигурност, че ищците са щели да реализират приходи от такава дейност, което изключва извод за тях да са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи. Наведените за първи път с въззивната жалба на касаторите оплаквания, че съдът не се съобразил, че се претендират вреди в резултат от допуснатото предварително изпълнение на отменената заповед на кмета /тъй като ищците щели да продължат да работят, докато приключи конкурса, и да реализират печалба/, са оценени от въззивния съд като недопустимо изменение на обстоятелствата, на които са основали претенциите си, позовавайки се на т.9 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК. Касае се за различни вреди, с различен механизъм на настъпването им, а и не се отчита и обстоятелството, че [фирма] изобщо не е имал сключен договор за извършване на обществен превоз на пътници, доколкото изпълнител по договора от 05.ІV.2001г. е бил само [фирма]. С оглед на това тези оплаквания не са обсъждани по същество като отнасящи се до обстоятелства извън предмета на делото, включващ пропуснати ползи от маршрути по новата транспортна схема на общината /предмет на конкурсната процедура/.
В изложението на едноличните търговци по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната им жалба, се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса налице ли е причинна връзка на търпяни вреди от изпълнител по действаща транспортна схема, прекратена с издаването на незаконосъобразна заповед на кмета за определяне на друг изпълнител, с която е допуснато предварително изпълнение на нова транспортна схема, за времето от издаването на незаконосъобразната заповед до приключване на новата процедура по транспортната схема с влязла в сила заповед за определяне на изпълнител; релевантен ли е за причинната връзка на вредите, претърпени от този изпълнител, резултатът от класирането по новата законосъобразно проведена процедура по транспортна схема, завършила с влязла в сила заповед, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Според задължителното за съдилищата тълкуване на посочената разпоредба, дадено с т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, касационно обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен и/или материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Такъв е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Единственият поставен от касаторите материалноправен въпрос не отговаря на това изискване, тъй като той е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въпросът има отношение единствено към направеното за първи път с въззивната им жалба /по която е постановено това решение/ оплакване за несъобразяване от първоинстанционния съд, че претендират вреди в резултат на допуснатото предварително изпълнение на отменената впоследствие заповед, тъй като ако това не било сторено, те щели да продължат да работят по старата транспортна схема, докато конкурсната процедура приключи, и да реализират печалба. Това оплакване въззивният съд е оценил като недопустимо изменение на обстоятелствата, на която ищците основават претенцията си, и въобще не се е произнасял по същество във връзка с него. При това положение евентуалното разрешаване от касационния съд на така поставения материалноправен въпрос би било безпредметно, тъй като той не е обусловил нито един от формираните от въззивния съд изводи, респективно и изхода на спора.
С оглед на изложеното и тъй като касаторите не са релевирали като основание за допускане на касационно обжалване относимият в случая процесуалноправен въпрос във връзка с извода за недопустимост за първи път пред въззивния съд на изменение на основание на иск /който касационният съд не може да вземе предвид служебно поради диспозитивното начало в гражданския процес/, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
За пълнота следва да се посочи, че въззивното решение е постановено в съответствие със заявените от ищците с исковата молба претенции за обезщетения за пропуснати печалби от пропуснати курсове по маршрутите и цените на билетите, предмет на предложенията им във връзка с конкурсната процедура /оспорена от тях/, които щели да изпълняват, ако били допуснати до участие в конкурса, т.е. за пропуснати печалби от пропуснати курсове по новата транспортна схема на ответната община, а не от курсове по маршрути, които са били възложени /само на [фирма]/ по договор от 2001г., пропуснати поради допуснатото предварително изпълнение на отменената впоследствие кметска заповед за определяне за изпълнител на класирания на първо място участник в извършения през 2004г. конкурс.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ състав, № 1371 от 01.VІІ.2014г. по гр.д № 2926/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: