ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 943
София, 30. декември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3556 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 896/16.04.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4417/2018, с което е потвърдено решение № 1847/22.03.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 9313/2016, поправено с решение от 25.07.2018 по същото дело, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража в размер на 800,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението касаторът С. Д. С., представляван от адв. Е. Я. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е бил подсъдим по наказателно дело, по което не се е явил в насроченото на 20.04.2016 г. открито съдебно заседание, като на същата дата Софийският районен съд на основание чл. 66, ал. 1 НК е изменил мярката му за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража (ищецът е задържан на 04.05.2016 г. в Софийския централен затвор). С определение № 1588/05.05.2016 по вчнд № 2099/2016 определението на СРС е отменено, тъй като не са били налице предпоставките за изменение на мярката за неотклонение на ищеца, като на 10.05.2016 г. ищецът е освободен, т.е. е престоял в ареста 6 дни. По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно която е прието, че към момента на задържането ищецът е страдал от множество заболявания – хипертонична болест, хронична мозъчно-съдова болест, психиатрични заболявания, захарен диабет и др., всички с голяма давност, за които многократно ищецът е провеждал амбулаторни прегледи, но рядко е лекуван при стационарни условия (като хронични са установени захарен диабет и артериална хипертония – вещото лице е посочило, че при тяхното протичане са възможни декомпенсации и усложнения при нередовен прием на препоръчаната терапия). След прегледа на 09.05.2016 г. ищецът е бил със стабилна хемодинамика, без нарушения на сърдечния ритъм и данни за декомпенсиран захарен диабет. Липсва медицинска документация, установяваща епилептични пристъпи по време на престоя му в ареста, а когато за първи път ищецът е потърсил медицинска помощ е било по повод световъртеж, главоболие, нарушена ориентация, като на прегледа е установено кризисно повишаване на кръвното налягане и бързо овладяване от приложената терапия. След консултиране с невролог състоянието му е преценено като неепилептично, с функционален характер – симптоми и признаци отнасящи се до емоционалното състояние, а кардиолог е отчел стабилизиране на състоянието му. Като краен извод вещото лице е посочило, че по време на престоя в ареста, при ищеца не са били налице признаци за увреждане на здравето нито данни за изпадане в животозастрашаващо състояние. По делото е представена справка от Унифицираната система на Прокуратурата на Република България, от която е видно, че срещу ищеца са образувани досъдебни производства и са внесени обвинителни актове за престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 151, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, вр. с ал. 1, т. 1 НК, като на 17.01.2017 г. е постановена присъда от СГС, с която е осъден на лишаване от свобода за 2 години. Въззивният съд е приел, че когато задържането под стража е отменено от съда, поради липса на предпоставките по чл. 63, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 4 НПК, държавата дължи във всички случаи обезщетение за вредите от него, независимо от последващото осъждане или оправдаване на лицето или прекратяване на наказателното производство спрямо него. При определяне на размера на справедливото обезщетение, дължимо на ищеца за причинените от незаконното задържане под стража неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на задържането (67 год.); срокът на незаконното задържане (6 дни), мястото и начина на осъществяване на ареста, както и заключението на вещото лице, съгласно което са налице хронични заболявания, от които ищецът е страдал към момента на задържането, по време на престоя в ареста е бил във влошено емоционалното състояние, но без признаци за увреждане на здравето и не е изпадал в животозастрашаващо състояние. Като е съобразил посочените обстоятелства, както и социално-икономическите условия, стандарта на живот в страната, както и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното задържане под стража и доказани в процеса неимуществени вреди е 800 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, причинени от незаконното задържане под стража.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 896/16.04.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4417/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.