ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 943
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1764 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на [фирма] Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 04.Х.2011г. по в.гр.д. № 1490/2011г.
Ответницата по касационната жалба М. В. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 28.VІ.2011г. по гр.д. № 1539/2011г., с което са уважени предявените от М. В. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „технически секретар” със заповед № 2/31.І.2011г., считано от 01.ІІ.2011г., поради съкращаване в щата е незаконно. Безспорно е, че щатното разписание, с което длъжността на ищцата е премахната и е създадена нова длъжност „технически сътрудник ОП”, е изготвено от компетентен орган и че извършването на подбор не е било задължение за работодателя, тъй като за длъжността е имало само една щатна бройка. В същността на трудовите функции за двете длъжности съдът е намерил изключително голямо сходство. Най-съществената разлика при новосъздадената длъжност е да събира всякакви материали, информация и документация във връзка с обявени обществени поръчки в А. с предмет, сходен с предмета на дейност на дружеството, и предоставяне на информация на прекия ръководител, да осъществява цялостна подготовка на документите за участие в ОП, да води протоколите от заседанията на сдружения, в които дружеството участва. Тези задължения не изискват специални знания и умения, които ищцата да не притежава, освен това те просто допълват задълженията по длъжностната характеристика на Д.. С оглед на това не е налице реално съкращаване на щата, понеже в голяма част двете длъжностни характеристики съвпадат.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса, решаван противоречиво от съдилищата, може ли да се приеме, че при сходство в наименованието на длъжностите следва да се направи извод за сходство или идентичност в трудовите функции, регламентирани в длъжностните характеристики; налице ли е основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ, когато е премахната определена длъжност и е създадена нова – с различно наименование, същност, изисквания за заемане и за която са регламентирани нови, различни функции и задължения, и може ли да се приеме, че трудовите функции на две длъжности са сходни, когато с едната длъжностна характеристика се регламентират нови и различни по същество трудови задължения. Сочи се практика. В. решение било постановено и в нарушение на чл.12 ГПК и на трайната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да постанови решението си след обсъждане на всички представени по делото доказателства и доводи на страните, което в случая не било сторено, без конкретизиране на доказателствата и доводите, които не са обсъдени и преценени. Сочи се практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора три материалноправни въпроса въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед извода на въззивния съд, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност „технически секретар”, тъй като в голямата си част задълженията по двете длъжностни характеристики съвпадат, като различните задължения по длъжността „технически сътрудник ОП” не изискват специални знания или умения, които ищцата не притежава, и те просто допълват задълженията по длъжността на ищцата. Няма извод във въззивното решение, че при сходство или идентичност в наименованието на длъжностите е налице и сходство или идентичност в трудовите функции, нито има извод, че трудовите функции са сходни, когато по новосъздадената длъжност се регламентират нови и различни по същество задължения. При тези обстоятелства не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, а това прави невъзможна преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерии за това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /с оглед сочената незадължителна практика/.
Въпросът по приложението на чл.12 ГПК е бланкетен, тъй като не са конкретизирани доказателствата и доводите, които въззивният съд не е подложил на преценка и не е съобразил при постановяване на решението, което препятства възможността за преценка дали това е от значение за изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 80лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, трети състав, № ІІІ – 131 от 04.Х.2011г. по в.гр.д. № 1490/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] Б. да заплати на М. В. Д. от [населено място] 80лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: