2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
гр. София 11.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1043 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата Д. Я. Г., чрез адв. М. Р. срещу решение № 570/05.05.2010 г. по в. гр. дело № 214/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3633/04.12.2009 г. по гр.дело № 8720/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. П. Т., Д. П. Р., П. В. Н., С. Д. Т., Т. Николова Г. срешу касаторката отрицателен установителен иск за собственост на недвижимия имот пл. № 174 по ПНИ на СО ”Б. д.” с площ на реалната част от 400 кв.м. и вместо отменената част е уважен предявения отрицателен установителен иск. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. за наличието на правен интерес за ищците при предявен отрицателен установителен иск от същите, като собственици на възстановен земеделски имот с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ срещу собственик на същия имот, легитимиращ се на основание трансформирано право на ползване по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е определение № 307/24.04.2009 г. по гр.д. № 343/09 г. на ВКС II г.о. 2. относно законовите критерии за сграда, построена преди 1991 г. в имот по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата И. П. Т., Д. П. Р., П. В. Н., С. Д. Т. и Т. Н. Г..
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск за собственост върху недвижимия имот, представляващ реална част от 400 кв.м. от имот пл. № 174 по ПНИ на СО ”Б. д.” на[населено място] е основателен.
От фактическа страна е прието, че ответниците по касационната жалба И. П. Т., Д. П. Р., П. В. Н., С. Д. Т. и Т. Н. Г. са наследници на П. И. Т., б.ж. на[населено място], починал на 05.01.88 г.
С решение на ПК № 212/19.04.94 г. на ПК[населено място] в полза на наследниците на П. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху няколко недвижими имота, един от които нива с площ от 2 дка, находяща се в м. ”М.” в землището на кв. ”В.”. С решение № 772/07.02.2001 г. на ПК[населено място] на същите наследници е признато право на собственост върху нива с площ от 2 дка, находяща се в терен по пар. 4 на В., м. ”М.”, съставляваща имот № 110 по КП от 1997 г. В полза на ищците е издадена заповед по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която правото им на собственост върху заявения и признат с решение № 212/94 г. имот е частично възстановено, като извън имота останала част от 404 кв.м., която е процесната. За последния имот е издадена заповед по пар. 4к от ЗСПЗЗ в полза на жалбоподателката ползувател.
Възоснова на СТЕ съдът е приел, че в имот № 110 по КП от 1997 г., признат за възстановяване на ищците, като наследници на П. Т. с решение № 772/01 г. на ПК[населено място] попада част от имот № 174 по ПНИ на СО „Б. д.” с площ на частта от 404 кв.м. Според въззивния съд е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за ищците поради установената идентичност между имота признат им в качеството на наследници на П. Т. с решение № 772/07.02.2001 г. на ПК[населено място] и част от имот № 174 по ПНИ на същата местност.
Прието е, че в полза на касаторката-ответник Д. Г. валидно е предоставено право на ползване върху имот от 1 дка, находящ се в землището на В. м. ”Б. д.” с решение на проведено заседание на 18.10.67 г. на ИК на ГНС[населено място] на основание Постановление № 21 на МС от 31.01.63 г.
С оценителен протокол от 27.05.94 г. на [община], кметство В. предоставения за ползване на касаторката имот с площ от 1 дка и находящата се в него сграда със застроена площ от 12 кв.м. е бил оценен и определената цена е изплатена с вносна бележка от 27.09.94 г.
Прието е, че със заповед № ПР-11/.04.2006 г. на кмета на район „В. В.” при [община] е постановено касаторката да придобие правото на собственост на осн.пар.4а, ал.1 и пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в урбанизирана територия на м.”Б. дере” в землището на В. с площ от 601 кв.м.с идентификационен № 174, която е влязла в сила на 27.04.2006 г. В полза на Д. Г. е издаден и констативен нотариален акт № 38/06 г. с който е призната за собственик по реда на пар.4а,ал.1 и пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на поземлен имот № 174 от кадастрален район 503 по ПНИ на м. ”Б. д.”, находящ се в землището на кв.”В.,[населено място], целият с площ от 601 кв.м.
Съдът е приел съобразно заключението на СТЕ, че към момента на изготвянето на последното в процесния имот ПИ № 174 няма изградена сграда, като в запазената част на имота е констатирано наличието на следи от застрояване. Прието е, че в КП и ПНИ в имота има отразено застрояване в западната му част със сигнатура „ПЖ”-паянтова жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м. измерена графично, че сградата за първи път е отразена в КП от 1996 г.
От правна страна съдът е приел, че в полза на касаторката Д. Г. е било надлежно предоставено право на ползване върху процесния имот ПИ № 174 по реда на ПМС № 21/63 г., че имота е оценен и стойността му е изплатена по реда и в сроковете по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е също, че по делото не е установено намиращата се постройка в имота към 01.03.91 г. да е представлявала сграда, пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по Т., състояща се от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, ел и В и К инсталации. С оглед на това съдът е направил извода, че не е установено наличието на предпоставките, предвидени в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху процесния имот пл. № 174 от касаторката и същата не се легитимира като негов собственик. При тези съображения съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск е основателен.
Неоснователни са доводите на касаторката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос за наличието на правен интерес за ищците при предявен отрицателен установителен иск от същите, като собственици на възстановен земеделски имот с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ срещу собственик на същия имот, легитимиращ се на основание трансформирано право на ползване по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Според тълкуването, дадено в т.2-ра в ТР №1/09 г. по т.дело № 1/09 на ОС на ГК и ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото е решен в противоречие с практиката на ВКС, когато е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии или на всяка от тези колегии поотделно, на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В изложението касаторката е цитирала определение № 307/24.04.2009 г. по гр.дело № 343/09 г. на ВКС II г.о., с което съдът се произнесъл в производство по чл.288 от ГПК по допустимост на касационното обжалване. Тези определения са извън обхвата на даденото тълкуване в т.2-ра на ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС. Цитираното определение не обуславя и основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като според т.3-та на посоченото тълкувателно решение на ВКС, за да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая както се посочи, определението на състав на ВКС е постановено в производството по чл.288 от ГПК и не попада в приложното поле на даденото тълкуване в т.3-та на ТР № 1/09 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС.
Съдът намира, че не се установява и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по втория правен въпрос относно законовите критерии за сграда, построена преди 1991 г. в имот по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Така поставен правния въпрос е по приложното поле на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с разпоредбите на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и/или обществените условия. Разпоредбите на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ съдът преценява, че са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Освен това по приложението им е налице съдебна практика, която е непротиворечива и не се нуждае от промяна, поради липса на данни за изменения на обществените условия, нито са налице данни за промяна на законодателството.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3-та ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 570/05.05.2010 г. по в. гр. дело № 214/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 21061/09.06.2010 г., подадена от Д. Я. Г. от[населено място], [улица], чрез адв.М. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: