О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 11.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1136 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № І-132 от 06.12.2016 година по гр.д. № 1686/2016 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 81 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 588/2016 г. на Бургаски районен съд, с което по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено, че съществува вземане на ищеца М. С. С. от [населено място] по отношение на ответника А. К. Б. от [населено място] в размер от 12780 лева, съставляващи дължима главница по договор за паричен заем от 21.12.2010 г., както и за сумата 13273 лева, съставляващи уговорена неустойка за забава. В решението е прието за установено, че на 21.12.2010 г. между страните е било постигнато съгласие за сключване на договор за паричен заем, в изпълнение на която договореност ищцата е предоставила на ответницата сумата 12780 лева при задължение за връщането и до 21.12.2012 г. Уговорена е била и неустойка в размер на 0,1% дневно при забава на връщането на сумата след падежа. Ответницата не е върнала на ищцата получената в заем сума вкл. до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, поради което предявеният иск за признаване на съществуването на вземането е уважен като основателен. Възраженията на ответницата, че не е подписвала процесния договор; че заемната сума не и е била предадена, както и че е подписала договора поради заплашване от страна на ищцата са приети за неоснователи. След изслушване на графологическа експертиза и свидетели за обстоятелствата, при които е получен заема, съдът е приел, че договорът от 21.12.2010 г. носи подписа на ищцата, която е получила реално сумата в заем без волята и да е била опорочена.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от А. К. Б. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли по делото да е установено по безсъмнен начин, че уговорената заемна сума е предадена на заемателя – решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. ІV г.о. ВКС и решение № 444 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 5212/2013 г. ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите (след уточнението им в съответствие с правомощията на съда по т.1 от ТР № 1 от 09.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да изложи мотиви защо не дава вяра на показанията на определен свидетел (във връзка с оплакването касаещо възражението за порок на волята), както и съставлява ли съществено процесуално нарушение обявяването на съдебното решение преди изтичане на срока за представяне на писмени защити.
Ответницата по касационната жалба М. С. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Повдигнатият въпрос съставлява ли съществено процесуално нарушение обявяването на съдебното решение преди изтичане на срока за представяне на писмени бележки не е обуславящ изхода на делото. В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на 23.11.2016 г., с което е приключено съдебното дирене, са проведени устни състезания с участието на процесуален представител на ответницата въззивник, без да е определян срок по чл. 149, ал.3 ГПК за представяне на писмени защити. Решението е постановено в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК, без с това да са нарушени права на страната, тъй като не и е бил предоставен срок за допълнителни писмени бележки по защитата и.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли съдът да изложи мотиви защо не дава вяра на показанията на определен свидетел, разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е изложил собствени мотиви относно неоснователността на възражението, че договорът за заем е подписан при порок на волята. Едновременно с това е препратил при условията на чл. 272 ГПК към първоинстанционните мотиви, съдържащи подробен анализ на свидетелските показания, вкл. анализ на показанията на единствения свидетел на ответницата относно твърденията за заплашване – свидетел, който не е имал преки наблюдения за отправени от ищцата заплахи, а е базирал изводите си въз основа на предположения.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли по делото да е установено по безсъмнен начин, че уговорената заемна сума е предадена на заемателя. Съобразявайки съдебната практика, в т.ч. посочените от касатора решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. ІV г.о. ВКС и решение № 444 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 5212/2013 г. ІV г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че възникването на заемното правоотношение е установено по безсъмнен начин с постигането на съгласие за сделката, обективирано в договора за заем и с предаване на заемната сума, доказателство за което е инкорпорираната в текста на договора клауза, че сумата е предадена в брой с подписването му. Текстът от договора, съставляващ разписка за получаване на сумата, е обсъден и ведно с показанията на свидетелите относно обстоятелствата при сключването му, действителната воля на страните по него и поведението им преди и след сключването му, въз основа на което е формиран извод, че предаването на уговорената заемна сума е установено по безсъмнен начин.
Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да се остави без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-132 от 06.12.2016 година по гр.д. № 1686/2016 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: