Р Е Ш Е Н И Е
№ 944
София, 17.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4946 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 159/09 от 27.02.2009г. е допуснато касационно обжалване решение № 150 от 11.07.2008г., постановено по гр.д. № 3960/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.05.2007г. по гр.д. № 10578/2005г. на СРС в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска, предявен от касатора Я. Г. Г. против Ц. А. Й. за сумата 1083лв., дадена на неосъществено основание и против Н. С. Й. за разликата над 50 лв. до претендирания размер 6657,50 лв., дадена на неосъществено основание по чл. 55, ал.1 пр.2 от ЗЗД.
В касационната жалба Я. Г. навежда оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 55 и 59 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, поради неправилна квалификация на иска и необоснованост..
Ответницата по касация Н. С. Й. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като ищецът е претендирал сумата на неосъществено основание, а приложените от него доказателства сочат на липса на основание.
Ответницата Ц. А. Й. не взема становище по жалбата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установено, че между Н е сключено “Споразумение за покупко-продажба на недвижим имот”, с което са се уговорили за 50 дни да се довърши сделката с която наследници на А. Н. Й. продават на ищеца Я. Г. недвижим имот, находящ се в гр. С., на ул. “Опълченска № 30. Последвали са следните плащания: На Н. Й. – на 18.04.2002г. – 3000 щ.д., на 20.03.2003г.- 50 лв. и на 23.04.20003г. – 50 щ.д. На Ц. Й. , която не е подписала споразумението, са изплатени на 24.01.2003г. – 400 щ.д., на 10.03.2003г. – 100 щ.д. За тези плащания са издадени разписки, подписани от тях. Не е проведено доказване на оспорването подписа на Н. Й. , поради което следва да се приеме, че споразумението и разписките са подписани от нея. На 31.03.2004г. двете са продали недвижим имот на “О”, видно от справката от Агенцията по вписване. Ищецът претендира левовата равностойност на дадените от него суми в щатски долари, към датата на всяка разписка, която изчислена от СТЕ съобразно курса към датата, когато е отразено, че са дадени сумите, те са на стойност 6746,64 лв. за Н. и 904,46 лв. за Ц. Решението на РС е влязло в сила в частта, с която претенцията е уважена против Н. Й. за 50 лв., ведно със законната лихва от 07.01.2006г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че “споразумението за покупко-продажба”, подписано от ищеца Я. Г. и ответницата Н е нищожен предварителен договор, тъй като не е уговорена цена и съставлява липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, а не неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал.1 пр.второ от ЗЗД. Тъй като Ц. А. Й. изобщо не е подписала споразумението, съдът е приел, че и за нея е налице липса на основание за получаване на сумите по разписките, а не неосъществено основание. Тъй като в исковата молба ищецът претендира сумите на неосъществено основание, защото окончателен договор за продажба не е сключен, въззивния съд е намерил, че иска е неоснователен и правилно отхвърлен от РС.
Касационно обжалване на решението е допуснато по процесуалните въпроси: въз основа на фактите, ищецът, или съдът е длъжен да квалифицира претенцията и обвързан ли е от квалификацията в исковата молба на основанието по чл. 55 от ЗЗД. съдът. Основният материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е изплатените суми преди да се сключи договор за продажба, въз основа на споразумение, по което не е описан имота и не е уговорена цена на неосъществено основание ли са дадени, или на начална липса на основание поради нищожност на споразумението, като предварителен договор.
Съдебната практика е последователна относно това, че задължение на ищеца е да изложи фактическите обстоятелства, които съставляват фактическите основания на предявения иск и да формулира в съответствие с тях искането си към съда. Въз основа на тях, задължение на съда е да даде правната квалификация на предявения иск и да формулира правни изводи въз основа на събраните доказателства относно основателността на иска, който приема, че е предявен.
Ищецът е посочил, че е сключил споразумение с първата ответница, въз основа на което е дал определени суми на нея и на сестра й – втората ответница, но до окончателен договор не се е стигнало, защото те са продали имота на друго лице. Обстоятелството, че ищеца е посочил, че не се е осъществило основанието, на което е дал парите не ангажира съда с правна квалификация, че сумите са дадени на неосъществено основание. Ясно е заявено и е доказано, че сумите са дадени в изпълнение на “споразумението”. Окончателен договор страните не са сключвали и по него пари не са давани, поради което не правилно е квалифициран спора като претенция за присъждане на суми на неосъществено основание – не сключен окончателен договор.
“С” за покупко-продажба на недвижим имот между първата ответница Н. Й. и ищеца не съставлява предварителен договор, тъй като в него няма уговорка за съществените елементи на окончателния договор за продажба – няма цена, не е описан имота, поради което е нищожно. Даденото по нищожен договор е при начална липса на основание, т.е. претенцията е такава по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД. В този смисъл ПП – 1-79, т.1. Ответницата Ц. Й. изобщо не е подписала това споразумение, а само разписките за получаване на сумите, поради което и за нея липсва основание за получаване на сумите от по 100 щ.д. и от 400 щ.д. Двете ответници са се обогатили с дадените от ищеца суми, поради което дължат връщането им. Ищецът претендира сумите в левовата им равностойност към датата, когато ги е давал, което е в съответствие с принципа на номинализма. От Н. Й. притендира 6657,50 лв., а от Ц. Й. – 1083 лв.. Видно от ССЕ сумите по издадените от ответниците разписки са на стойност 6746,64 лв. за Н. и 904,46 лв. за Ц. Разписките са оспорени от ответницата Н, но при доказателствена тежест на ответниците, тъй като са подписани от тях, те не доказват, че подписите под разписките не са техни. Затова дължат връщане на даденото. РС е присъдил 50 лв. на Н. Й. и в тази част решението е влязло в сила. При отчитане на това и с оглед размера на заявените претенции и на установените размери на левова равностойност на получените суми, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 904,46 лв. дължима от Ц. Й. и сумата 6607,50 лв,, дължима от Н. Й.
Решението на въззивният съд, с което тези претенции са отхвърлени до тези размери е неправилно, защото е постановено в нарушение на процесуалните правила при квалифициране на спора и в противоречие с материалния закон – чл. 55, ал.1 т. 1 и 2 от ЗЗД, поради което следва да се отмени. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което настоящата инстанция следва да реши спора по същество, съгласно чл. 293, ал.3 от ГПК, като уважи предявените искове по посочените размери..
Ищецът претендира и законната лихва към всяка сума от датата на разписката. За дадените суми при начална липса на основание не е уговорен падеж и лихва за забава за тях се дължи от датата на показана. Тъй като до предявяване на иска липсва такава, то исковата молба се явява покана за плащане. Затова сумите се дължат от датата на предявяване на иска – 24.11.2005г. За законната лихва до тази дата, правилно претенцията е отхвърляне, поради което решението в тази част следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 150 от 11.07.2008г., постановено по гр.д. № 3960/2007г. на Софийски градски съд в частта, с което е оставено в сила решение от 07.05.2007г. по гр.д. № 10578/2005г. на СРС в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска, предявен от Я. Г. Г. против Ц. А. Й. за сумата 904,46 лв., дадена на неосъществено основание и против Н. С. Й. за сумата 6607,50 лв., дадена на неосъществено основание по чл. 55, ал.1 пр.2 от ЗЗД и за законната лихва върху тези суми, считано от 24.11.2005г. и вместо това постановява
ОСЪЖДА Ц. А. Й. ЕГН-5608236539 да заплати на Я. Г. Г. ЕГН-7104056489 сумата 904,46 лв., дадена от него при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2005г.
ОСЪЖДА Н. С. Й. ЕГН-3301146491 да заплати на Я. Г. Г. ЕГН-7104056489 сумата 6607,50 лв, дадена от него при начална липса на основание ведно със законната лихва, считано от 24.11.2005г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: