О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 17.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.822 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 15.06.12г. по гр.д.№59/12г. Монтанският окръжен съд е обезсилил решението от 29.09.10г. по гр.д.№446/08г. на Ломския районен съд, в частта, с която са били прогласени за нищожни три договора за попупко-продажба на земеделски земи. Въззивният съд е приел, че в тази част решението на районния съд е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове.
Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на земеделски земи, възстановени на наследниците на Н. Т. И., б.ж. на [населено място], починала на 29.06.1952г. и е отхвърлил иска за делба. Приел е, че съгласно представеното по делото удостоверение, наследниците на Н. Т. И. са нейният син А. Т. И., починал на 23.09.1971г., неженен, без деца, както и наследниците на четирите и сестри – М. Г. М., Д. Б. С., Р. Б. Н. и С. С. Н.. Доколкото обаче единственият наследник на Н. Т. И. е синът и А. Т. И., който е починал през 1971г., без да остави наследници в кръга на посочените в чл.5-9 ЗН, негов наследник е държавата. Разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН не може да намери приложение в случая, тъй като е материалноправна и няма обратно действие. Затова страните по делото, които са наследници на първите братовчеди на А. Т. И., не се легитимират като съсобственици на спорните имоти и не могат да искат делбата им.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Б. М., син на Б. Г. М., който е племенник на Н. И.. Той счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Позовава се на издаденото удостоверение за наследници, с което въззивният съд не се е съобразил. Поставя въпрос как така лица, които са в същата степен на родство с него, са се разпоредили с възстановените имоти на Н. И. и защо в този случай, след като те не са били собственици, съдът е обезсилил първоинстанционното решение, с което тези сделки са прогласени за нищожни.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да се прилагат разпоредбите на чл.5 – 9 ЗН. Позовава се и на ТР №1/04.02.2005г. по гр.д.№1/2005г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в производството П. Д. К. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е твърде общ и по него не може да се допусне касационно обжалване, още повече че по прилагането на чл.5 – 9 ЗН има богата съдебна практика, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът, който определя изхода на настоящото дело, се свежда до това дали първите братовчеди влизат в кръга на наследниците по закон, съгласно действащата към 1971г. редакция на чл.8 ЗН. Този въпрос се поставя поради обстоятелството, че към момента на смъртта на А. Т. И. през 1971г. е имало четирима негови живи първи братовчеди, чиито наследници са страните по делото за делба. По този въпрос има формирана практика на ВКС. Така например в решение №2188 от 07.12.1995г. по гр.д.№2697/94г. на ІV ГО, решение № 216 от 6.V.1996 г. по гр. д. № 63/96 г., I ГО, решение 643/28.07.2000г. по гр.д.№749/99г. на І ГО и др. е прието, че разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН, с която към наследниците по закон се включва нов четвърти ред – роднините по съребрена линия до шеста степен включително, няма обратно действие, тя е приложима само за наследства, открити след 28.07.1992г. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с тази практика. В съответствие с тази практика е прието, че братовчедите не се наследяват помежду си при наследства, открити преди 28.07.1992г. Ето защо липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Посоченото от жалбоподателя ТР №1/04.02.2005г. по гр.д.№1/2005г. на ОСГК на ВКС няма отношение към настоящото дело. То разглежда въпроса за кръга на наследниците, визирани в чл.30, ал.2 ЗН, който изобщо не се поставя по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.06.12г. по гр.д.№59/12г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: