3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3067/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. В. и В. В., двамата от [населено място], против решение по гр. д. № 488/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с приложено към жалбата изложение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Г. П. от [населено място] и В.Н. от [населено място] считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 28. 02. 2013 г. по гр. д. № 488/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 1341/2011 г. на Районен съд – Сандански, с което е отхвърлен искът на М. и В. В. против В. Н. и Г. П. за сумата 15 320 лв. обезщетение за материална вреда – обрани и прибрани плодове от имот № 013035 в землището на [населено място], м. „Т.”, с площ 4 483 дка в периода от 01. 03. 2007 г. до 21. 10. 2011 г. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е посочил, че по делото не са събрани категорични доказателства, че за посочения период около 4 години, двамата ответници са събрали всички плодове от овощните дървета и лозови насаждения в описания имот, собственост на ищците. Съдът е констатирал, че един от свидетелите, посочени от ищците, е установил, че два пъти ответникът П. е заварен в имота, а другият техен свидетел – еднократно такова наблюдение, които доказателства не са достатъчно основание да се приеме твърдението на ищците, че в продължение на четири години П. е събирал цялата продукция от насажденията в имота. По отношение на ответницата Н. липсват доказателства да е прибирала такава продукция.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно осбжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да са изложени фактически съображения и правни доводи, че произнасянето на въззивния съд по конкретни правни въпроси е в противоречие на практиката на ВКС или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позоваването на решение на ВКС, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 941/2010 г. относно фактическите обстоятелства, които съставляват правно основание по чл. 45 ЗЗД е неуместно, тъй-като Благоевградският окръжен съд е квалифицирал претенцията на ищците именно по чл. 45 ЗЗД, т. е. не е налице противоречие с принципното разрешение на другия състав на касационния съд
Несъстоятелно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси: при приключило наказателно производство по чл. 323, ал. 2 НК, на какво основание следва да се предяви иск от собствениците за стойността на имуществените вреди от това престъпление; при липса на спор за фактите, може ли съдът да определи друга правна квалификация, различна от тази на ищеца и да уважи иска. По такива въпроси въззивният съд не се е произнасял изобщо, защото не те са включени в предмета на делото. По делото не са налични доказателства за наказателно осъждане на някой от ответниците по чл. 323, ал. 2 НК, по делото не е заявено като правопораждащо обстоятелство, че от това престъпление произтичат имуществените вреди на ищците, а отделно от това, ищците не са ограничени и обвързани при посочване на правната квалификация на предявения иск, защото съдът е компетентен да приложи правната норма относима към конкретните факти. Вторият поставен въпрос относно квалификацията на иска произтича от твърденията на жалбоподателите, че фактите по делото дават основание да се приеме „съществуването на материята на един негаторен иск по смисъла на чл. 109 ЗС”, който може да се съедини с настоящия иск за обезщетение от претърпени загуби и на това основание да се реши спора в производството. Искът по чл. 109 ЗС е за преустановяване на действия, пречещи на собственика на един имот да упражнява своето право, т. е. с него се търси защита, която е напълно различно от петитума на иска, предявен от ищците – заплащане на парична сума като обезщетение за причинени имуществени вреди. Предположението на жалбоподателите за фактическа връзка между двата иска, водеща до тяхното съединяване, е в противоречие с процесуалния закон и стандартните логически правила.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28. 02. 2013 г. по гр. д. № 488/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на М. В. и В. В., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: