ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
София, 20.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1609 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на прокурор в А. прокуратура София Бр. С. и като представител на П. на РБ /П./ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 23.ХІІ.2014г. по в.гр.д. № 3058/2014г.
Ответницата по кадационната жалба М. М. Г. от София не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.ХІІ.2014г. САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 16.V.2014г. по гр.д № 9873/2013г. в отхвърлителната му част за сумата над 4000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. да заплати на М. М.Г. още 11000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 16.VІІ.2010г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 4000лв. и в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер.
За да постанови решението, въззивният е взел предвид, че през 1998г. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено на 24.І.1996г. престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК и й е определена мярка за неотклонение парична гаранция първоначално в размер на 3000000лв. /неденом./, намалена впоследствие на 500000лв. /неденом./; през 2005г. в съда е внесен обвинителен акт, като с присъда на СРС от 24.ІХ.2009г., влязла в сила на 11.V.2011г., ищцата е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Направен е извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, изразяващи се в негативни преживявания, дали отражение върху личността и настъпилата негативна промяна в поведението й – неконтактност, неудобство от роднини и съседи, безпокойство, страх и подтиснатост. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил продължителността на наказателното производство – повече от 10 години, което е извън рамките на разумния срок предвид фактическата и правна сложност на наказателното дело; че с поведението си по време на наказателния процес ищцата по никакъв начин не е станала причина за продължителната му висящност; тежестта на повдигнатото обвинение и видът на мярката за неотклонение, чистото съдебно минало на Г. – изживявянията във връзка с наказателното производство като цяло са й се отразили изключително негативно, тъй като тя никога преди това не е била регистрирана за извършено престъпление и не е била обект на наказателно преследване. При тези обстоятелства съдът е намерил за справедливо обезщетение в размер на 15000лв., като е отчетено и че не са представени доказателства за изпадане в депресия, за избягване от близки и приятели и за промяна на отношението им към ищцата. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат – действително ищцата е сключила договор за заем с трето лице /тъжител/, получила е сумата по него и не я е върнала според договореното, но неизпълнението на договорното задължение не е недобросъвестно създаване на предпоставки за повдигане и поддържане на обвинението, фактите, въз основа на които наказателният съд е направил извод за неосъществен състав на престъплението по обвинението, са били известни на длъжностните лица, внесли обвинителния акт, още към момента на образуването на наказателното производство. При това положение с действията си ищцата не е създала предпоставки за образуването на наказателното производство.
В изложението на П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост съобразно т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Решението противоречало и на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1/2001г на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос по определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост, решаван противоречиво от съдилищата – имало различия в тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД, което довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от П. въпроси за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост и че част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането са бланкетни, неконкретни, тъй като в тях не се сочи нито кои установени по делото обстоятелства не са взети предвид при определяне на обезщетението, нито кои вреди, за които обезщетение е присъдено, не са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това е невъзможна преценката дали въпросите са от значение за изхода на спора по делото. По въпроса за начина на прилагането на обществения критерий за справедливост с представената практика касаторът не обосновава твърдението си за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. С решението по гр.д № 637/2011г. на ВКС ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 30000лв., имайки предвид продължителността на наказателното производство повече от 9 години, 37 дни задържане под стража, отразило се много зле на ищеца физически и психически, той бил публична личност и публичното отразяване на случая причинило негативни изживявания на него и на семейството му, уронени били доброто му име и професионална репутация, затворил се; с решението по гр.д № 451/2010г. на ВнАС /влязло в сила/ е определено обезщетение в размер на 15000лв. за незаконни обвинения по чл.387 ал.4 и по чл.339 ал.1 НК, продължителност на наказателното производство 18 месеца, прието съпричиняване поради нарушение на задълженията по чл.68 ал.1 ЗМВР, за което ищецът е бил уволнен; с решението по гр.д. № 296/2011г. на ВКС ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 4000лв. за престъпление по чл.202 НК, продължителност на наказателното производство 4г.2м., за накърнени чест, самооценка, изпадане в депресия, подтиснатост, изгубване на общителността и веселостта, мярка за неотклонение „гаранция” 500лв., незначителен брой извършени следствени действия, след прекратяване на наказателното производство ищецът не бил открит близо 2 години, за да му бъде връчено постановлението за това. При съпоставката между разрешенията по тези случаи с това по разглеждания не се налага извод за еднородност /сходство помежду им/.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, № 2429 от 23.ХІІ.2014г. по гр.д № 3058/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: