О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
С. 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3186 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от В. Й. М., чрез процесуалния представител адвокат Ч. и насрещна от Б. Н. М. от [населено място] против въззивно решение № 149 от 29.03.2017г. по в.гр.д. № 91 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е оставена без разглеждане като недопустима насрещната въззивна жалба на Б. М. и е прекратено производството в тази част, потвърдено е решение № 1390 от 7.11.2016г. по гр.д. № 3564/2015г. на Районен съд Русе като са отхвърлен предявения иск с правно основание чл.29 ал.3 СК за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака имущество в полза на В. М., на основание принос в придобиването, значително надхвърлящ този на съпругата и са присъдени разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът В. М. формулира два въпроса: 1.„При предявен иск по чл.29 ал.3 СК, има ли възможност съдът да изключи отделен имот или вещ от общото имущество, с мотив че отношенията спрямо него следва да са предмет на друг иск” и 2. „Може ли изплащането на кредити за придобити по време на брака имущество да се приеме за принос в придобиването?” Счита, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика в решения № 237 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 931/2010г. на І г.о. и № 136 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 607/2016г. на І г.о.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Б. М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 151762, в който сумата е отразена като платена в брой.
К. Б. М. е подала касационна жалба, насочена срещу въззивния акт в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната й въззивна жалба. В тази връзка поставя следните въпроси : 1.”Липсва ли правен интерес от обжалване за страната, подала насрещна въззивна жалба при благоприятно за нея първоинстанционно решение и поради това необжалвано?”, 2. „Налице ли е правен интерес от обжалване при различен предмет на първоначалната и насрещна въззивна жалба против първоинстанционно решение?, 3. „Допустимо ли е въззивният съд да не разгледа подадена насрещна въззивна жалба, да не се произнесе по посочените в нея оплаквания /когато не е налице хипотезата н чл.263 ал.4 ГПК/с мотив, че същата е процесуално недопустима като подадена от страна, за която първоинстанционно решение е благоприятно? и 4.„Допустимо ли е въззвният съд априорно да оставя без разглеждане /да отказва правосъдие/ насрещна въззивна жалба при благоприятно за страната първоинстанционно решение?”.Позовава се на практика с незадължителен характер – определения № 405 от 28.05.2014г. по ч.т.д.№ 739/2014г. на І т.о., № 263 от 13.05.2011г. по ч.гр.д.№ 251/2011г. на ІІІ гр.о., № 804 от 25.06.2013г. по ч.гр.д.№ 2518/2013г. на ІІІ гр.о.
Срещу подадената от нея касационна жалба не е постъпил отговор.
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с одобрено от съда споразумение с решение от 3.07.3014г. В преклузивният срок /на 19.06.2015г./ В. М. е предявил иск по чл.29 ал.3 СК за определяне на по-голям дял /9/10ид.ч./ от придобитото по време на брака имущество, като в исковата молба е посочил, че то включва апартамент, гараж, седем ниви и два автомобила. Впоследствие – след постъпване на отговора на ответницата, изготвяне на доклада по делото, приемане на доказателствата, първоначалното приключване на събирането им и след като съдът е отменил последното и отново е внесъл делото в открито заседание с дадени конкретни указания за уточняване на исковата молба – с допълнителна молба-уточнение № 23991 от13.06.2016г., е посочил като придобити по време на брака и още две ниви.
В. съд, позовавайки се на ТР № 63/1984г., е приел че така предприетите действия не съставляват несвоевременно предприето изменение на иска /както е твърдяла ответната страна/, а са действия по отстраняване на нередовности на първоначално подадената искова молба. Независимо, че е приел за установено по делото, че по време на брака – апартаментът и гаражът са придобити със заемни средства, изплащани от съпруга, че съпругът се е разпоредил с личен имот, от който е получил 18 900 евро, че от получаваните от съпрузите доходи, тези на съпругата съставляват 3.97% /нейният доход е 25.18 пъти по-малък от този на съпруга/ и че основните грижи по отглеждането на децата са полагани от ищеца, въззивният съд е отхвърлил иска, като е посочил, че формите на приноса могат да са различни, включително и косвени. Обсъждайки ангажираните доказателства, съгласно които – от една страна, съпругът е осигурявал финансовата стабилност на семейството, участвал е активно в домакинството, пазарувал е, водел е децата на лекар и на училище, обгрижвал ги е, занимавал се с тях през свободното си време, грижил се е за домакинството, чрез наемане на жена, поддържала чистотата в дома, а от друга, че съпругата е ползвал отпуск по КТ за отглеждане на децата, макар и рядко е готвела, била е добра майка, изпълнявала е задълженията си за грижа към децата и семейството, няма данни да е разхищавала семейно имущество или да е нарушавала съпружеските задължения, както и че свидетелите сочат, че двамата са били „нормално семейство”, въззивният съд е приел, че съпрузите – съобразно възможностите си, са се грижили за семейството си и не е установено, че съпругът има принос в придобиването, значително надхвърлящ този на жената. Възражението за значителния превес в получаваните доходи в полза на ищеца, съдът е преценил като неоснователно, като се е позовал на ППВС № 5/1972г. Обосновал се е с факта, че от общата стойност /132 709.90лв./ на всички придобити по време на брака имоти, значителната част се пада на стойността на придобитите през 2007г. апартамент и гараж /117 257.90лв./, а те са били заплатени със средства от общо изтеглен от съпрузите заем – погасяването на по-голямата част от общо изтеглен заем, е въпрос на облигационни отношения между съпрузите, който няма вещно значение, независимо, че моментът на придобиване на собствеността се определя от датата на покупката. Останалата стойност от придобитото имущество от 15 452лв., съдът е преценил като незначителна и недостатъчна сама по себе си да обоснове извод за значителен принос съобразно установената голяма разлика в получаваните от съпрузите доходи.
По касационната жалба на В. М. :
Настоящият съдебен състав намира, че от поставените въпроси, само вторият отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото само той е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд /Първият въпрос не е свързан с решаващата воля на съда, тъй като съдържа отрицателно условие – че съдът е изключил отделен имот или вещ от общото имущество, с мотив че отношенията спрямо него следва да са предмет на друг иск, което никъде не е посочено в мотивите/. Независимо от това и по двата поставени от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание – въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, а цитираната от касатора, като постановена по различен от настоящите въпроси, е несъотносима. Искът за по-голям дял поради значително по-голям принос по чл.29 СК обхваща цялото придобито по време на брака имущество, поради което е необходимо от една страна да се установи обема на това имущество и от друга страна размера на приноса на всеки от съпрузите за придобиването му, изразяващ се във влагане на средства и труд, грижи за домакинството и за децата /чл.21 ал.2 СК/. В този смисъл, доколкото правото на по-голям дял е неделимо и не може да се обсъжда и разрешено на части /един път разрешен спорът за това право, не може да се втори път да се поставя по повод на други вещи/ – е задължително да се посочи цялото придобито по време на брака семейно имущество. Ако това не бъде направено, съдът е длъжен да укаже на ищеца да отстрани констатираните нередовности. Съгласно ТР № 63/11.1984г. на ОСГК това може да бъде направено във всяко положение на делото, като и ищецът, и ответникът могат да посочват допълнителни вещи, придобити по време на брака, които не са посочени в исковата молба, като това действие не съставлява увеличение на иска, а поправка на нередовна искова молба.
Досежно поставеният от касатора въпрос за значението на факта на изплащането на общия за съпрузите кредит, като принос в придобиването, цитираните от касатора решения не установяват наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. В решение № 237 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 931/2010г. на І г.о. е посочено същото което е прието и от въззивния съд, а именно: че приносът може да се изразява в „осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижи за децата”, но на „никой от тези прояви не следва да се дава приоритет, защото дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството”. „Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, се отнася до всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност”. В случая въззивният съд е отхвърлил иска именно защото не е установи подобна изключителност, а съдебният състав – в настоящето производство – не осъществява контрол за правилност на неговите изводи. Хипотезата в решение №136 от .07.2016г. по гр.д.№ 607/2016г. на І г.о. е различна, защото касае случай на липса на родени от брака деца, за който е прието, че „когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството, при липса на деца от брака, то тогава, многократно надвишаващите доходи на единия от тях, с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СК”. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че Съгласно действащият СК /ДВ бр. 47/23.06.2009г./, в сила от 01.09.2009г., приложим по силата на §4 ал.1 П. и за заварените бракове, в случаите когато отношенията между съпрузите се уреждат при режим на общност, съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права,не и паричните влогове, които са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити /вж.решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д.№ 2016/2016г. ІVг.о./
По касационната жалба на Б. М. :
Настоящият съдебен състав счита, че не може да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, защото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а именно да са от знечение за изхода на спора, като свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. В случая въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима, подадената от страната, за която решението е благоприятно насрещна въззивна жалба, поради липса на правен интерес. Условията за допустимост на насрещната въззивна жалба /включително и както и посочено в цитираното решение № 804 от 25.06.2013г. по ч.гр.д.№ 2518/2013г. на ІІІ гр.о./ са – подадена първоначална жалба, спазване на срока за отговор на последната и наличие на интерес от обжалване. Насрещната жалба е като първоначалната, като разликата е, че насрещната се подава в срока за отговор. В случая тези условия за допустимост не са били налице, тъй като – с оглед благоприятният изход от спора, страната въобще не е имала право на жалба, т.е. да инициира самостоятелно обжалване пред въззивния съд. Доколкото поставените от касатора въпроси, определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, когато не са от значение за изхода по конкретното дело, въз основа на тях, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол.
Съдът не присъжда разноски, с оглед идентичния изход на спора и за двете подадени касационни жалби.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 29.03.2017г. по в.гр.д. № 91 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.