2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
С., 23.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 семтември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2761/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. И. против въззивно решение № 1732 от 23.12.2011 г. постановено по въззивно дело № 366/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 56 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 298/2008 г. на Районен съд – Девня в частта, с която е осъдена Районна прокуратура В. да заплати на Ф. Т. И. сума в размер на 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 6 З. и е отхвърлен иска против Районна прокуратура В. за заплащане на сумата 25 000 лв. обезщетение за имуществени вреди като недопустимо; потвърдено е решението в частта, с която е осъден Районен съд Варна да заплати на Ф. Т. И. сума в размер на 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди и иска е отхвърлен за разликата до предявения размер 5001 лв., отхвърлен е и иска за заплащане на сумата от 25 000 лв. обезщетение за имуществени вреди; потвърдено е и допълнително решение № 295 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 298/2008 г. на Районен съд Девня за отхвърляне на исковете на Ф. Т. И. против Окръжна дирекция полиция В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5001 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 000 лв. и е отхвърлен иска срещу Районен съд Варна и Окръжна дирекция полиция В. за заплащане на сумата 580 лв. обезщетение за заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за водените срещу него дела за принудително лечение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост; твърди се, че съдът безкритично е възприел изводите на първоинстанционния съд; нарушил е принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в минимален размер, изводите относно определения размер били несъстоятелни и несъобразени с фактическата обстановка. Направено е искане да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без да са изложени съображения по приложение на разпоредбата.
Ответникът Районен съд Варна в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговоря на изискванията за допускане на касационно обжалване, не съдържа изведен правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на решението в обжалваната му част, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е включен в предмета на спора, да е обусловил правната воля на съда в решаващите му изводи за изхода на делото и да е отнесен към една от трите хипотези на цитираната разпоредба. В този смисъл т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 182009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане, ако се допусне касационно обжалване. Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото изключва възможността касационната жалба да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото и твърденията на касатора в касационната жалба сам да изведе правен въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Основанието за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено формално и е неприложимо при липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1732 от 23.12.2011 г. по въззивно дело № 366/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ