3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
С., 25.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 863/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 456 от 17.ІІІ.2011 г. по ч.гр.д. №199/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено Определение от 22.ХІІ.2010 г. по гр.д.№ 115/2010 г. на СОС в частта, с която не е допуснато обезпечение на иска, чрез налагане възбрана върху описания недвижим имот, съставляващ изложбена зала за малогабаритна техника и магазин, вместо което е допуснато обезпечение на исковете по чл. 125 ал. 3 ТЗ, предявени от В. Д. Ц., Д. И. Д. и С. Иванова Д. срещу [фирма] – [населено място], с цена общо 78 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че не е ясно как съдът е определил, че искът е вероятно основателен и че претенцията следва да бъде обезпечена, както и че допуснатото обезпечение е явно несъразмерно и без да е определена каквато и да било гаранция за претърпените от жалбоподателя вреди – при искове с общ размер 78 000 лв., са обезпечени имоти, които поне десетократно надвишават размера на претенциите.
В изпълнение на Разпореждане № 187/15.VІ.2011 г. на ВКС и Разпореждане на САС от 20.VІ.2011 г. да отстрани нередовността на частната касационна жалба, включително като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, жалбоподателят в Поправена касационна жалба и в Изложение на касационните основания отново излага доводи за неправилност на определението и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с правото на обжалване пред ВКС, като контролно – отменителна инстанция.
Ответниците по частната жалба В. Д. Ц. – от [населено място], [община], Д. И. Д. – от [населено място] и С. Иванова Д. – от [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват допустимостта и основателността на частната жалба, евентуално поддържат че и по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на иска, чрез запор върху недвижим имот, като е отменено в тази част първоинстанционното определение, с което обезпечението е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК и е редовна.
Въпреки дадените указания да посочи релевантния за делото правен въпрос, жалбоподателят не сочи този въпрос. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Изложеното несъгласие с извършената от съда преценка на основателността на искането за допускане на обезпечение на предявените искове, е довод за неправилност на определението, а не основание за допускане на касационно обжалване.
Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което основание жалбоподателят не сочи съображения, които да са относими към соченото основание, каквито не са правото на обжалване на определението по обезпечение на иска пред ВКС, като контролно – отменителна инстанция. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 456 от 17.ІІІ.2011 г. по ч.гр.д. №199/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: