3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
С., 05,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1140 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК У. АД-С. против решение № 246/9.12.13 г. по в.гр.д. № 315/13 г. на Кърджалийски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 130/13 г. та Кърджалийски РС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Ф. Р. Б. искове по чл.274,ал.1,т.1 КЗ за присъждане на сумата 11 243.77 лв. главница, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 5 138.02 лв. мораторна лихва за забава за процесния период, като неоснователни. Касаторът е осъден за разноски.
Ответникът Ф.Б. е подал отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски по представения списък.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се посочва следното: 1.Процесулноправният въпрос се състои в това, че мотивите на въззивният съд следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съгласно т.19 ТР 1/2000 ОСГК., 2.Следва ли да се разгледа възражението на У. АД, базирано на представен официален документ от МВР, че е налице часово разминаване между процесното и последващо, причинено от ответника ПТП, при което се твърди, че е взета проба за алкохол с Дрегер-обстоятелство, което има значение за изхода на спора, с оглед естествения процес за разграждане на алкохолно и опиатно съдържание при въздушно изследване?, 3. Въззивният съд е постановил решение в нарушение на съществен материалноправен въпрос-не са обсъдени императивни законови разпоредби на чл.123 и др. ЗДвП.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
По т.1 в изложението единственото твърдение е, че решаваща правораздавателна дейност не може да бъде забелязана. Но то се опровергава от мотивите на въззивния съд, който е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, и се е произнесъл по регресния иск, като е приел, че водачът не се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съобразил е приетото с Р 113/11.01.12 по т.д. 741/10 на І т.о., че предпоставката по чл.274,ал.1,т.1,пр.последно КЗ-водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местпроизществието.
По т.2 и 3 от изложението касаторът не е посочил нито един от установените от законодателя критерии за селекция /съпоставка/ -т.е. основанията по чл.280,ал.1,т.1, 2 или 3 ГПК. И трите основания, посочени в тази разпоредба, са от категорията на релативните основания. Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
По т.2 въпросът е фактологичен, а не правен. По т.3 са изложени доводи за неправилност, които не са предмет на това производство.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение-чл.12 ГПК. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Основанията по чл.280,ал.1 ГПК са различни от основанията по чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 246/9.12.2013 г. по в.гр.д. № 315/2013 г. на Кърджалийски ОС.
Осъжда ЗК У. АД-С. да заплати на Ф. Р. Б. сумата 360 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: