ОПРЕДЕЛЕН И Е
№ 944
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 685/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по на жалба на „КРАФТ Ф. БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С. чрез адв. Е против решение №2 от 08.01.2009 год. на Софийски окръжен съд , постановено по гр.д. № 140/2008 год. в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 203/2002 год. на Свогенския районен съд за сумата от 7 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, КАКТО и по касационна жалба на П. Л. К. от гр. С. против решението на Софийски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване .
С жалбата на „КРАФТ Ф. БЪЛГАРИЯ“ АД се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В направеното изложение на основанията за касационна обжалваемост на решението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил тези по чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК. Посочено е, че решението противоречи на решение № 4 от 08.02.2008 год. по гр.д. № 655/2005 год. на ВКС, I отд., както и на цялостната практика на ВКС, според която обезщетенията са присъждат на база трудовите възнаграждения за длъжността, която работникът е заемал, а не за други длъжности. В подкрепа на хипотезата по чл. 280,ал.1,т.2ГПК се е позовал на решение №168/09.12.2008 год. по гр.д. №119/2008 год. на Софийски апелативен съд, според което след като по делото са събрани доказателства, че заболяването е в трайна ремисия, не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.200 КТ, поради което искът е неоснователен.
В касационната жалба на П. Л. К. се прави оплакване, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение като разлика между трудовото възнаграждение , което ищецът би получил като трудоустроен поради общо заболяване и пенсията по инвалидност вместо като разлика между възнаграждението което , което щеше да получи в действителност ако беше трудоспособен и пенсията по инвалидност.
Като основания за допустимост на касационното обжалване и този жалбоподател е посочил и трите хипотези по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Касаторът твърди, че при условията на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Какъв е обема на имуществените вреди от професионално заболяване, подлежащи на обезщетяване на осн. чл.49 ЗЗД, които произтичат от неполучено в резултат на увреждането трудово възнаграждение и 2. Следва ли да се намалява дължимото обезщетение, поради наличие на общи заболявания и на какъв принцип. Посочва, че произнасянето по тези въпроси противоречи на ППВС №4/68 год. т.1-3 и ППВС №4/1975 год., т.7. Представено е и Р № 2127/06.01.2003 год. по гр.д. №3034/2001 год. на ВКС ДП г.о. без да е посочено в подкрепа на коя от хипотезите за допустимост на касационното обжалване се представя.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК
При преценката за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд приема следното:
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззиеното решение по жалбата на „КРАФТ Ф. БЪЛГАРИЯ“ АД:
За да е допустимо касационно обжалване, разпоредбата на чл. 280, ал. 1, ГПК изисква преди всичко от страна на касационният жалбоподател да е уточнен и прецизно формулиран въпрос от материалноправен и/или процесуалноправен характер, по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл при решаването на конкретния казус и който да е от значение за изхода на делото.
В случая касаторът не е формулирал изрично такъв въпрос. Ако от направеното от него изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като такъв въпрос бъде изведен въпроса по какъв начин следва се определя размера на дължимото обезщетение при трайна нетрудоспособност поради професионално заболяване., следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличието на посочените в изложението хипотези по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. По делото не е представено визираното в изложението решение №4 от 08.02.2008 год., по гр.д. № 655/2005 год.,поради което не може да се извърши преценка дали възприетото с обжалваното решение по този въпрос, противоречи на практиката на ВКС , заложена в това решение. Представеното съдебно решение №168/09.12.2008 год. по гр.д. № 119/2008 год. на САС касае друга фактическа обстановка и правна проблематика ,които нямат отношение към повдигания от касатора въпрос. Позоваването на критерия по чл. 280, ал.1,т. З ГПК е извършено бланкетно без каквито и да съображения, обосноваващи наличието на тази хипотеза.
По тези съображения не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване на решението на СОС по жалба на „Крафт Ф. България“ АД .
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на П. Л. К.:
С оглед формулираните от този касатор материалноправни въпроси , не може да се приеме, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. / основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. Начинът по който въззивната инстанция е определила дължимото обезщетение, е в съотвествие със задължителните указания ,дадени в отменителното решение на касационния съд. Позоваването на останалите хипотези на чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК е бланкетно и проверка относно наличието им не може да бъде извършена.
По тези съображения касационно обжалване на решението на въззивната инстанция в неговата отхвърлителна част не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , III г.о, на основание чл.288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2/ 08.01.2009 год. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 140/2008 год. по касационните жалби на „Крафт Ф. България“ АД, гр. С. и П. Л. К. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: