Определение №945 от 11.10.2017 по гр. дело №1071/1071 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945

София, 11.10.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1071 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 109 от 28.10.2016 година по гр.д. № 303/2016 година на Видински окръжен съд е потвърдено решение № 146 от 15.04.2016 г. по г.д. № 2790/2015 г. на Видински районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. М. С. [населено място], [община] против Р. М. Д. и Е. И. Д., всички от [населено място], [община] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 135 от 1998 г. В решението е прието за установено, че с договор от 22.07.1998 година ищецът е прехвърлил на ответницата Р. Д., по време на брака и с втория ответник Е. Д. три недвижими имота в [населено място] – парцели, ведно със застроените в тях сгради срещу задължение за гледане и издръжка, изразяващо се в осигуряване на квартира, храна, отопление, осветление, лекарства и лечение при нужда, както и извършване на обичайния погребален ритуал. До 2014 г. ответниците изпълнявали договорните си задължения, след което отношенията им с прехвърлителя се влошили – той отказвал да приеме и възпрепятствал полагането на дължимите грижи. След 2014 г. храната и ежедневните грижи по хигиената били осигурявани от трети лица (съседи и родственици), без ответниците да поискат трансформиране на натуралното им задължение в парично. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че искът за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнението му е основателен. Прието е, че въпреки забавата на кредитора (отказвал и възпрепятствал изпълнението на договора), длъжниците не са предложили трансформирано изпълнение на задължението си, последица от което е виновното неизпълнение на договора. Възражението на ответниците, че имотите, предмет на алеаторния договор, са били прехвърлени на трети лица не е обсъждано като неотносимо към спора.
В касационната жалба против решението на Видински окръжен съд, постъпила от Р. М. Д. и Е. И. Д. се поддържа че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът подлежи ли на разваляне алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато имотът е прехвърлен от приобретателите на трети лица преди предявяване на иска за развалянето му е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 179 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 1747/2014 г. І г.о. ВКС и решение № 178 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 1690/2013 г. на ІІ г.о. ВКС. Приложено е и решение № 39 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 341/2015 г. на Видински окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. М. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият от касатора въпрос за относимостта на факта на отчуждаване на придобития по алеаторен договор имот към основателността на иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за развалянето му е съобразен с установената съдебна практика: прехвърлянето на имота от приобретателите му по алеаторен договор на трети лица преди или след вписване на исковата молба за разваляне на договора има значение само досежно правата на прехвърлителя – дали след разваляне на алеаторния договор на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД той може да претендира връщането му в натура или възстановяване на стойността му при условията на чл. 57, ал.2 ЗЗД. В този смисъл решение № 112 от 18.07.2013 год. по гр.д. № 509/2012 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 101 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1255/2010 г. ІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Приложените от касатора съдебни актове нямат връзка с повдигнатия правен въпрос. В решение № 179 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 1747/2014 г. І г.о. ВКС е относно правата на съделителите в делбеното производство след развалянето на алеаторен договор, когато част от имота е върнат в патримониума на един от тях; решение № 178 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 1690/2013 г. на ІІ г.о. ВКС, постановено по ревандикационен иск е относно защитното действие на исковата молба при приложение на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, които въпроси са предмет и на решение № 39 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 341/2015 г. на Видински окръжен съд, постановено по иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 28.10.2016 година по гр.д. № 303/2016 година на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top