4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 14.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1429 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Т. срещу Решение № 290 от 16.02.2016г. по в.гр.д.№ 3833/2015г. на САС, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7381/2012г. на СГС, 19 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора против ЗАД [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 38 000лв. по застраховка „каско“ на лек автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва.
В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдението е за неправилно приложение на материалния закон – чл.211,т.2 във вр. с чл.207,ал.2, изр.трето КЗ-отм. във връзка с преценката, че са установени предпоставките за основателен отказ на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение във връзка с тоталната щета на автомобила, предизвикана от пожар, предвидени в чл.14.11 и чл.16.9 от ОУ. Касаторът счита, че съдът е възприел тезата на ответника, че е налице основание за отказ от плащане без да бъде установено, че причина за механизма на произшествието – излизане на автомобила от платното за движение, удар в дърво и възпламеняване, е състоянието на пътя и извършваните в района на произшествието ремонтни работи; без да бъде доказано наличието на пряка причинна връзка между нарушението- навлизане в забранен за движение участък и настъпването на пътното произшествие и пожара, вследствие на който е унищожено застрахованото имущество.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже плащане на застрахователното обезщетение, обусловено ли е от наличие на причинно-следствена връзка между поведението на застрахования /неизпълнение на задължение по застрахователния договор/ по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като се твърди наличие на противоречие на изводите на САС по този въпрос с решенията по т.д.1084/2014г. на 2 т.о., т.д.№ 840/2012г. на 1 т.о. и по т.д.№ 615/2011г. на 1 т.о. Твърди се, че този въпрос е решаван и противоречиво от съдилищата с позоваване на решението по гр.д. № 3336/2015г. на СГС, 2 въззивен състав.
Насрещната страна в писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното
Безспорно е по делото, че застрахованият автомобил на 23.09.2011г. се е движел през нощта по пътен участък [населено място] – [населено място], идвайки от [населено място] /път ІІІ-102, километър 11+5/; водачът му при движение с несъобразена скорост, загубил контрол над управлението, автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение, напуснал пътя в ляво и се ударил в крайпътно дърво. Не е имало спор, че със заповед на директора на О. В., за периода от 01.09.2011г. до 01.11.2011г. участъкът от км. 0+000 до км.14+700 на път ІІІ-102 /Д. – Р./, Б. – Б. – М. е бил затворен. Ищецът не е оспорил, че пътният участък, в който е настъпило пътното произшествие, е бил в ремонт и поради това забранен за движение. Ответникът се е позовал на въведени с ОУ клаузи на изключен риск по чл.14.11. /не се покриват загуби на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на неспазване на предписанията на компетентните органи – движение по забранени и сигнализирани участъци…/ и чл.16.9. /не се покриват повреди по МПС, които са пряк резултат на използване на МПС извън регламентираната пътна мрежа или участъци с повишен риск като планински пътища, горски участъци…/ Въззивната инстанция е посочила, че в т.14.11 и 16.9 от ОУ страните изрично /чл.207,ал.2,изр.трето КЗ-отм./ са постигнали договореност за непокрит риск от застрахователя, когато не са спазени предписанията на компетентните органи за забрана за движение в затворен участък от пътната мрежа; че за да бъде основателно упражняването на потестативното право на застрахователя за отказ от плащане, е необходимо да се установи, че настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнението на задълженията по чл.207,ал.1 КЗ, като едно от законово предвидените основания е именно неизпълнението на задължение за спазване на предписания на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. При обсъждане на събраните по делото доказателства, САС е отразил изводите на експерта, че пътният участък е бил неосветен, замърсен и инертни материали и без видима маркировка, очертаваща границата на пътното платно и разделителната линия между двете ленти за движение, с променящ наклон и завой надясно и спускане, поради което при тези обстоятелства и движение с несъобразена скорост, водачът най вероятно е видял късно десния завой и е продължил наляво, при което е настъпил удар в разположеното отляво на пътя дърво. Отчитайки тези обстоятелства, САС е приел, че фактът на неизпълнението на предписанията на компетентните органи е основание за законосъобразен отказ на застрахователя да изплати обезщетение, тъй като движение по път, забранен за движение, увеличава риска от увреждане на застрахованата вещ.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице. Въззивната инстанция не само че не е отрекла необходимостта от установяването на причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължение по застрахователния договор и настъпването на събитието като предпоставка за законосъобразен отказ от застрахователно плащане, при изрично предвидено такова основание в застрахователния договор, но ясно е посочила, че щетата трябва да е следствие на неизпълнението. Поради това отсъства и твърдяното противоречие на решаващите за изхода на спора правни аргументи на въззивния съд с цитираната задължителна практика на ВКС, която последователно застъпва, че прилагането на разпоредбата на чл.211,т.2 КЗ-отм. е обусловено от установяването на причинно следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение, визирано в ОУ към договора като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, а към хипотезата на чл.211,т.2 КЗ-отм. се отнася и задължението на застрахования по чл.207,ал.1 КЗ-отм. При наличие на задължителна практика, от която съставът на САС не се е отклонил, невъзможно е допускането на касационното обжалване по същия въпрос при предпоставката на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, на която страната също се позовава. Несъгласието на касатора с изводите на САС, че движение по забранен пътен участък обективно увеличава риска от увреждането на автомобила, че преминаването в насрещното платно и ударът на автомобила в крайпътното дърво в ляво, е резултат на движение в тъмната част на денонощието по път със строителни отпадъци, без маркировка, очертаваща границите му и разделителната линия, т.е. резултат на неизпълнение на указанията на компетентните органи за предпазване от източниците за опасност, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Разноски за настоящото производство не се присъждат- ответната страна не е правила искане, респ.не е доказала разходи.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 290 от 16.02.2016г. по в.гр.д.№ 3833/2015г. на САС, ГО, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: