О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
гр.София,
16.12.2014г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 7012 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение от 31.10.2014 г., по гр. д. №1393/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК решение от 14.10.2014 г. по гр.д. № 1393/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта за разноските, в която са присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 785 лв, като искането над този размер до сумата от 3000 лева е оставено без уважение като прекомерно.
Недоволни от така постановеното определение в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение като прекомерно, са П. Д. П., С. Д. П., Ц. Д. С., представлявани от адв. К. К., които го обжалват в срок. Считат, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в производството по чл. 248 ГПК. Сочат, че искането за намаляването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което за пръв път е направено в производството за допълване на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, е несвоевременно.
Ответникът по жалбата – [община], редовно уведомен, не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против акт, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2 ГПК – поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С постановеното определение по гр.д. № 1393/2014 г., Бургаски окръжен съд е приел, че предвид изхода на главното производство е следвало да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на частните жалбоподатели – П., С. и Ц. Д., което същият е пропуснал да стори с решението си по съществото на делото. В процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е приел възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение и е уважил същото, като с оглед приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил адвокатския хонорар до сумата от 785 лв като прекомерен, независимо че ответникът- [община], е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК едва в производството по изменение на решението.
Постановеното определение е неправилно.
Производството по допълване и изменение на решението е способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, какъвто и конкретния случай /в отговор от 18.07.2014г./, не се преклудира дори и при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в частта му досежно разноските в условията на първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК. / в този смисъл т.8 от ТР№6/2013г. ОСГ ТК на ВКС/.Съдът е бил сезиран с молба от 23.10.2014г. да допълни решението си и при спазване разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК искането за допълване е съобщено на насрещната страна, която в дадения й срок е подала отговор, в който е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК. При тези данни следва да се приеме, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съобразно правната и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, е заявено несвоевременно. По приложението на чл. 78, ал.5 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК с определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о., която се споделя от настоящия състав. Според нея искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Ето защо следва да се приеме, че въззивният съд правилно е допуснал за разглеждане молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските, но в нарушение на процесуалните правила е разгледал в същото производство възражението на насрещната страна за намаляване на разноските поради прекомерност, доколкото правото на такова възражение е било процесуално преклудирано към този момент. Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени в обжалваната му отхвърлителна част, като се присъдят поисканите разноски в пълния претендиран размер от 3000 лв на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид този изход на делото, разноски за настоящото частно производство следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите за заплатена държавна такса в размер на 15 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОТЕМЕНЯ определение от 31.10.2014 г., по гр. д. №1393/2014 г., на Бургаски окръжен съд в частта му, с която като е допълнено по реда на чл.248 ГПК решение от 14.10.2014 г. по гр.д. № 1393/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, е отхвърлено искане за присъждане на разноски за разликата над 785 лева до 3000 лева.
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Д. П., С. Д. П. и Ц. Д. С. и сумата над 785 лева до 3000 лв /три хиляди лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Д. П., С. Д. П. и Ц. Д. С. сумата 15 лв /петнадесет лева/ разноски пред настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: