ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 945
София, 17 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1381 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1597/19.07.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1560/2013, с което е потвърдено решение № 1217/21.02.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 8480/2010, с което е уважен предявеният иск за отмяна на дарение поради непризнателност на основание чл. 227, ал. 1, б. „б” ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката Б. С. К., представлявана от адв. Г. Л. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда по иска за отмяна на дарение да се произнесе по предявения насрещен иск за установяване, че отношенията във връзка с дарението са преуредени между страните и да обсъди доказателствата за възможността на надареният да се издържа от доходи от чужбина и по материалноправните въпроси за правното значение на обстоятелството, че дарителят не е предоставял издръжка на надарения до навършване на пълнолетие, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. И. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през 1995 г. ищецът е подарил на тогава малолетната си дъщеря процесното жилище. Една година преди предявяването на иска той не е претендирал издръжка, но с предявяването на исковата молба е поканил ответницата да му предоставя 500 лева месечно – издръжка, от която той се нуждае. Съдът не се е произнесъл по възражението, че отношенията между страните във връзка с дарението са преуредени, тъй като не е претендирана и той не е плащал издръжка за двете си деца до навършване на пълнолетие. Ищецът действително има нужда от издръжка предвид ниския му доход от пенсия в размер на 142,73 лева месечно, увреденото му здраве и обстоятелството, че ползва само таванското помещение, към което няма тоалетна и баня. Ответницата живее в И. и получава минимално за страната възнаграждение от труд, подпомага и по-голямата си сестра, която продължава обучението си, но разполага с подареното имущество в България, поради което непредоставянето на необходимата за дарителя издръжка съставлява непризнателност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е длъжен да се произнесе по въпроса дали сключеният договор продължава да обвързва страните като дарение, или в последствие отношенията между тях са преуредени като възмездни. Ако не са налице предпоставките съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо по насрещен иск, той е длъжен да разгледа преуреждането на отношенията и да се произнесе по възражение, но това е без значение за решението по делото, доколкото не се твърди и не са представени доказателства съгласието за преуреждане на отношенията да е облечено в писмена форма. Възможността надареният да получава социални помощи (в страната или в чужбина) е без значение за дължимата признателност от надарения, обратното получаването на социални помощи (освен ако е неправомерно), както и получаването на издръжка от друго лице, което е задължено по закон е показателно за наличието на нужда от издръжка, която надареният не е удовлетворил. Непредоставянето от дарителя на издръжка на надарения малолетен не освобождава надарения от последиците на последваща негова непризнателност. От надарената не може да се изисква да постави себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон в по-тежко положение от това на дарителя, но минималното трудово възнаграждение надхвърля социалния минимум (ищецът има доход под социалния минимум), а и законовото задължение на ищцата да издържа сестра си няма приоритет пред задълженията й към дарителя, който е неин баща.
Ответникът по жалбата С. И. К. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1597/19.07.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1560/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.