4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
С., 17.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 3484 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицински университет „Проф. д-р П. С.”, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Р. Е., срещу въззивно решение № 452 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 382/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 4455 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 7400/2013 г. на Варненския районен съд в частта, му с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Н. срещу Медицински университет „Проф. Д-р П. С.”, [населено място] иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 6727.57 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 11 476.43 лв. до общо претендираната сума в размер на 18204 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 19.09.2013 г. до 1.10.2013 г. и в тази част е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати и сумата 6727.57 лв., обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати и сумата 902.52 лв. разноски за двете инстанции.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите: за задължението на съда да при установяване размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ да извърши преценка на всички доказателства, относими към размера на получаваното от работника или служителя брутно трудово възнаграждение; за задължението на съда да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ; при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение; дължи ли работодателят обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за пълния шестмесечен период при признание на иска; поддържането на състояние на безработица представлява ли злоупотреба с права от страна на работника предвид признанието на иска от страна на работодателя и предоставена възможност за заемане на длъжността от преди уволнението. Жалбоподателят поддържа, че по първите три въпроса е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът П. Г. Н. чрез адвокат Г. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК, поради което е допустима.
За да уважи иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 6727.57 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 11 476.43 лв. до общо претендирания размер от 18204 лв., въззивният съд е приел, че за периода 1.04.2013 г. до 1.10.2013 г. дължимото обезщетение за безработица е 18 204 лв. Този извод на съда е основан на установеното по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълно отработен месец- март 2013 г. е в размер на 3034 лв., и че в шестмесечния период след уволнението е останал без работа.
По поставените процесуалноправни въпроси за задължението на съда да при установяване размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ да извърши преценка на всички доказателства, относими към размера на получаваното от работника или служителя брутно трудово възнаграждение и за задължението на въззивния съд да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 646 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2009 г., IV г. о., решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., II г. о. и др . е прието, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото. В случая решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ не е в отклонение от тази практика. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел извод за основателност на иска за целия шестмесечен период, в който ищеца е останал без работа, поради незаконното му уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. По този въпрос практиката е уеднаквена с даденото в ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС разрешение. Прието е, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на работника. От извършената справка по трудовата книжка на ищеца въззивният съд е констатирал, че за процесния период ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение, т.е. че е доказал оставането без работа.
На поставените въпроси – дължи ли работодателят обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за пълния шестмесечен период при признание на иска; поддържането на състояние на безработица представлява ли злоупотреба с права от страна на работника предвид признанието на иска от страна на работодателя и предоставена възможност за заемане на длъжността от преди уволнението не е дадено разрешение от въззивния съд и те не са обусловили решаващите му изводи, поради което по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 452 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 382/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Осъжда Медицински университет „Проф. Д-р П. С.” [населено място], [улица] до заплати на П. Г. Н. от [населено място], ул. „27-ми юли” № 7, вх. В, ап.1 направените разноски за касационното производство в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :