О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.945
гр. София, 21.12.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №666/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №І-14 от 14.02.2012 г. на ОС-Бургас по гр.д. №2215/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №836 от 11.08.2011 г. по гр.д. №6832/10 на БРС за признаване за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК на С. К. К. като [фирма] – [населено място] срещу касатора дължимостта на сумата 11 907 лева-дължима цена по договор за доставки на гориво и шест броя фактури, както и 2 581,04 лева-лихва върху горните главници за периода на забавата до датата на предявяване на иска.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т. 1 и т.3 ГПК.
От страна на пълномощника на ответника по касационната жалба е изпратен отговор на същата, в който се изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК, след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника за същата сума на основание чл.410 ГПК и подаване на възражение срещу този акт. Според съда сумата се дължи на основание наличие на договорни отношения между страните, по силата на които от бензиностанцията на ищеца са доставяни горива и масла на ответното дружество срещу задължението на последния да заплати цената им. Самата доставка се установява от събраните гласни доказателства по делото. За извършените доставки са издадени шест броя фактури: №2504/31.07.2008 г., 2592/31.08.2009 г., №1260/30.09.2009 г., №1320/31.10.2008 г., №1509/31.12.2008 г. и № 1582/31.01.2009 г., подписани само от страна на ищеца-продавач и приложени в заверен от страната препис по делото. От страна на ответника е оспорена истинността на съдържанието им и е поискано представяне на оригиналите за сверяване на преписите с тях, което не е изпълнено от страна на ищеца, доколкото оригиналите се намирали в държане на трето лице-счетоводна къща. Същите са изискани по реда на чл.192 ГПК, но третото за процеса лице не ги е представило. Въззивният съд е счел исковете за основателни, доколкото от заключенията на ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на ответното дружество и е ползван данъчен кредит по тях, а по част от тях има и частични плащания.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора общо десет въпроса, които обобщено се свеждат до това, дали едностранно подписана фактура издадена от страна на продавача , оспорена по реда на чл.193 ГПК от ответника и непредставена в оригинал може ли да служи за доказване на договор за търговска продажба , при положение, че е осчетоводена в счетоводните регистри на ответното дружество и е ползван данъчен кредит и има и частични плащания.
От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така обобщено формулираният правен въпрос отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на положителния му отговор въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
Обжалваното решение, обаче не се явява в противоречие по въпроса със задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК:
В Р 211/30.01.2012 г. по т.д. 1120/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС се застъпва становището, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването й в справките- декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея са обстоятелства релевантни за установяване на продажбеното правоотношение, за което е съставена. От своя страна в Р №42/19.04.2010 г. по т.д. №593/2009 на ІІ т.о. на ВКС е прието, че независимо от това, дали фактурата е спорена като неистински документ, при положение, че от гласните доказателства се установява получаването на стоката от купувача и самата фактура е осчетоводена в счетоводните регистри на ответното дружество и е ползван данъчен кредит по нея и доколкото тези последните представляват недвусмислено признание за съществуване на задължението, то следва да се приеме неговото наличие. В настоящия случай фактът, че има частични плащания по процесните фактури е допълнително основание да се приеме, че е налице признание на задължението от страна на ответника. Посоченото от страна на касатора Р №96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. №380/2008 г. на І- во т.о. е несъотносимо към конкретния спор, доколкото в последния е налице призвание на задължението от ответника чрез осчетоводяване на фактурите в счетоводните регистри на ответното дружество, ползване на данъчен кредит по нея и извършени от негова страна частични плащания, които обстоятелства не са били налице по спора, по което е постановено това решение
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС , ІІ т.о. счита, че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която отговорът на обуславящия изхода по настоящия спор въпрос е идентичен с този приет в обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №І-14 от 14.02.2012 г. на ОС-Бургас по гр.д. №2215/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.