О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
гр. София, 22.12.2017 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3100/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпилa e касационна жалба с вх. № 6657 от 13.04.2017 г. от В. В. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. З. от АК – София против въззивно решение № 467 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 3768/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, с което като е потвърдено решение № 2346 от 23.03.2016 г., постановено по гр.д. № 10231/2012 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 19 състав, е уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на предварителен договор за окончателен. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. В. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2011 г. и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 56 от 14.03.2014 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 5173/2013 г. Поставени са следните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, а именно: 1/ Налице ли е надлежен съдебен състав, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 1 ГПК, ако подписалият съдебното решение съдия, към момента на подписване на съдебното решение вече няма качеството на съдия в същия съд, издал решението, а отново изпълнява функциите си на съдия в съда, от който временно е бил командирован; 2/ Следва ли съдът да е обвързан от Тълкувателно решение № 1/2011 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС /което тълкувателно решение е постановено във връзка с приложението от съдилищата на чл. 236, ал. 3 ГПК и чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) – при разглеждане на спорове за нищожност на съдебни решения, подписани от командировани от друг съд съдии, които макар и участвали в последното съдебно заседание по делото, към момента на подписването на съдебното решение, вече не са съдии в съда, длъжен да издаде решението, а отново изпълняват функциите си на съдии в съда, от който са командировани.
Ответницата по жалбата Н. И. Г. – Б., живуща в Р Германия, чрез процесуалния си представител адв. П. Н. от АК – София, е изразила становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, чиято нищожност се релевира, е било постановено на 23.03.2016 г. от съдия М. Ц., разгледала делото в последното съдебно заседание на 20.04.2015 г., което е приключило във фазата му по доказателствата и е даден ход на устните състезания.
Възззивният съд е приел въз основа на приложените с въззивната жалба писмени доказателства за факти, проверени служебно чрез справка в обявения на сайта на СГС регистър на командированите магистрати към 30.05.2015 г., че съдия М. Т. Ц., съдия в Районен съд – Самоков, е била командирована за попълване съставите на СГС, ГО, със Заповед № К-114/13.02.2015 г., считано от 01.03.2015 г. за срок повече от три месеца, която в качеството на командирован съдия е разглеждала делата, разпределени в гражданско отделение на СГС І-19 състав, включително и настоящото дело, по което е било проведено последно съдебно заседание на 20.04.2015г /в срока на действие на заповедта за командироване/. В посоченото съдебно заседание делото е приключило във фазата му по доказателствата и е даден ход на устните съдебни състезания, като решението е постановено и обявено от съдия Ц. на 23.03.2016 г., когато видно от приложените писмени доказателства, делата разпределени на състав І–19 са възложени по силата на заповед за командироване от 14.10.2016 г. на друг командирован в СГС съдия Н. Ч.. Съдът е приел за безспорно, че към датата на обявяване на атакувания съдебен акт, командировката на съдия М. Ц. в СГС е била прекратена, но в срока на действие на командировката (в периода м. март – м. октомври 2015 г.) е приключила последното съдебно заседание по разглеждане на делото (20.04.2015 г.) и е имала правомощие да постанови съдебния акт по съществото на спора, независимо, че към датата на обявяването му не е била част от състава на СГС. Изложени са съображения, че обжалваното първоинстанционно решение не е нищожно, тъй като не страда от пороци, които биха довели до неговата невалидност и по-конкретно от релевантните за конкретния случай недостатъци, касаещи постановяването от ненадлежен състав. Въззивният съд е приел, че съгласно съдопроизводствените правила, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е приключено разглеждането на делото / чл. 235, ал. 1 ГПК; чл. 187 ал. 1 ГПК /отм./ по мнозинство на гласовете, респ. еднолично от съдията и се обявява в регистъра на съдебните решения като обявяването му не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда, а има за последица неотегляемост на решението по чл. 246 ГПК. С оглед на това, въззивният съд е приел, че обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав – съдия М. Ц., командирована в СГС и участвала в последното съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото, като обстоятелството, че командировката й в СГС е била прекратена в по-късен момент към обявяване на съдебния акт, не е рефлектирало на валидно формираната воля на съда по съществото на спора, тъй като е било постановено и подписано от съдията, изяснил фактическата страна и приключил устните състезания по делото, както изисква принципа за неизменност на съдебния състав в чл. 235, ал. 3 ГПК. Като краен извод въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а доколкото с въззивната жалба не са наведени оплаквания против правилността на решението, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените твърдения и искания на жалбоподателя. Приел е, че при служебната проверка не е установено неправилно приложение на императивна материалноправна норма, поради което първоинстанционното решение е потвърдено като правилно.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение по поставените правни въпроси. Това е така, тъй като за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси в изложението за допускане на касационно обжалване, тъй като те не са решени от въззивния съд с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, нито с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираните от касатора правни въпроси на практика са свързани с валидността на първоинстанционното решение, разрешение на които е дадено с оглед уеднаквяване на съдебната практика с Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2011. В мотивите на посоченото тълкувателно решение са дадени разяснения в кои случаи съдебното решение следва да се счита за нищожно, като е отбелязано, следното: „Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Съгласно съдопроизводствените правила за постановяване на съдебен акт, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК (чл. 187, ал. 1 ГПК (отм.)); по мнозинството на гласовете – чл. 21, ал. 5 ГПК (чл. 187, ал. 1 ГПК (отм.)); решението, заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма – чл. 235, ал. 4 ГПК; подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това – чл. 236, ал. 3 ГПК (чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.)) и се обявява в срочната книга – чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК (чл. 190 ГПК (отм.)), съответно в регистъра на съдебните решения – чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК. Когато решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал. Фактическият състав на обявяването на решението включва подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в срочната книга на мястото му в регистъра, а при действието на ГПК (отм.) с отразяването на диспозитива на решението в срочната книга. Обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда – то има за последица неоттегляемост на решението (чл. 246 ГПК; чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.). Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно решение е валидно, а обявяването по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК (чл. 190 ГПК (отм.)) след предаване на решението в канцеларията на съда се извършва независимо от това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилият решението съдия е член на съответния съд“. Разгледани са хипотезите и когато решението се постановява в състав, то се приема на тайното съвещание с мнозинството на гласовете – чл. 21, ал. 5 ГПК (чл. 187, ал. 1 ГПК (отм.)), като изрично е прието, че съдиите, подписали решението, удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато тя е формирана при тайното съвещание, каквото разрешение е приел въззивният съд в разглеждания случай. В този смисъл са изложени и съображения, че „.. Законът не прави разлика между причините за неподписването – в периода от вземането на решението до изготвянето на писмения текст е възможно да настъпят различни факти, които препятстват полагането на подписите. Тези факти може да съставляват както обективна причина – смърт, телесна повреда, психично разстройство и пр., така и субективна – нежелание да се положи подпис от съдия, взел участие при формиране волята на съда. Избирането на член от състава на съда, постановил съдебното решение, за съдия в друг съд не съставлява причина, изключваща приложението на чл. 236, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, съответно чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.)“. За валидността на съдебният акт е без значение дали съдията, взел участие при формиране на волята на съдебния състав, не може да положи подписа си, поради причина от физическо естество или правно естество, като естеството на причината е правно ирелевантно, тъй като волята на съда е надлежно формирана в тайното заседание и надлежно автентифицирана с подписа на съдията или подписите на другите двама съдии.
В този смисъл е и решение № 56 от 14.03.2014 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 5173/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което се позовава касаторът в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложеното решение не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а в съответствие с него, доколкото с него е дадено задължително разрешение на правния въпрос по реда на чл. 290 ГПК, а именно: „Когато решението се постановява еднолично, то се счита постановено с подписването му от съдията. Към този момент волята е формирана и обективирана в изискуемата се писмена форма. Налице е надлежен съдебен състав, когато към момента на подписване на акта – подписалият го има качеството на съдия в органа, издал решението. Командироването в по-горен съд е временно заместване, при определени условия на един съдия от друг. То по никакъв начин не води до изгубване на качеството на съдия в органа, издал решението, защото не води до промяна във вида на заеманата от съдията длъжност. Съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По аргумент на по-силното основание – съдебното решение не е нищожно и когато е постановено от съдия, който към момента на подписването не е бил избран за съдия в друг съд, а само временно е командирован“.
Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за да е налице тази хипотеза, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, като разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По поставените правни въпроси и постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Разноски в полза на ответницата за настоящото касационно производство не следва да се присъждат, доколкото по делото липсват доказателства такива да са били направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 467 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 3768/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, по касационна жалба с вх. № 6657 от 13.04.2017 г. от В. В. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: