О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 27.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 275 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К. против решение № 329/28.10.2009г., постановено по гр.д.№ 720/2009г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение №336/07.05.2009г. по гр.д.№ 935/2008г. на РС-Велико Търново. С последното е отхвърлен установителния иск за собственост, предявен от касатора против Д. Х. М. за недвижим имот, находящ се в[населено място], [улица], съставляващ ? ид.ч. от УПИ № ХVІІІ-969 от кв. 79 заедно с първи жилищен етаж от жилищната сграда, избено помещение и котелно помещение и ? ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, включително и от тавана.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на института на придобивната давност и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на двама свидетели.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясни въпроси, даденото разрешение от съда на които да е в противоречие с практиката, или разрешаването им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът обаче счита, че съдът е приложил института на придобивната давност в противоречие със съдебната практика, защото е обсъждал само правата на ответниците, не е отчел, че той ползва имота повече от десет години и не допуска ответника в имота. По този въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК и прилага съдебна практика – решение № 444/1999г. V гр.о. на ВКС, Р № 477/1992г., Р № 1439/1994г., ІV гр.о. Излага се довод и че даденото разрешение на въпроса за давността в решението не е съобразено с правната теория, поради което, касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол поради това, че не е обосновано нито едно от основанията за допускане до касация и моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено следното: Със спогодба от 20.04.1989г. в дял на бившата съпруга на ищеца С. Т. И. е предоставен първия етаж от къщата, котелно и избено помещение и ? ид.ч. от дворното место, а на ищеца – другата ? ид.ч. от местото, едно избено помещение и пералното помещение до него и правото на надстрояване. Бившата съпруга е продала получения дял от имота с н.а. № 45,т.5/26.06.1996г. на Г. Й. И., а той заедно със съпругата си го прехвърля на Х. М. Г. с н.а. № 146,т7/16.09.1996г. С н.а. № 1206/14.08.2006г. Х. Г. прехвърля на сина си – ответника Д. Х. М. същия имот. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че бившата съпруга е заминала за Г., а ищецът е останал да живее в имота заедно с навършилите пълнолетие деца. Ответника не живее в имота, но е правил ремонт на етажа, прокарал е ново ел. захранване и водоснабдяване на етажа, отделно от това на сутеренния етаж, който е преустроен в жилище. Между ищеца и праводателя на ответника е имало договорни отношения за отдаване под наем на имота за периода 2007-2008г.
Възивният съд е отказал да допусне разпит на нови свидетели пред него поради това, че не се касае за новооткрити доказателства и новонастъпили обстоятелства. Потвърдил е решението, защото е приел, че ответника е собственик на етажа от къщата и ? ид.ч. от дворното место, които ищеца не е могъл да придобие по давност, защото не е упражнявал самостоятелно и през целия период фактическа власт и не е демонстрирал че свои имота за себе си.
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос за приложението на института на придобивната давност е основния спорен въпрос по делото и обосновава общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Този институт обаче е приложен правилно от възивния съд, защото ответника е собственик на недвижимия имот, а съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се губи, освен ако друг го придобие по някой от способите по чл. 77 от ЗС. Ищецът се позовава на придобивна давност. Той обаче не е доказал, че е упражнявал фактическа власт върху жилищния етаж и цялото дворно место през целия десетгодишен период от време, защото от показанията на свидетелите се установява, че пред този период ответника и праводателя му са извършили ремонти и подобрения в имота. За част от периода, ищецът е бил само държател, защото е заплащал наем. Не е доказан и втория елемент на владението – намерението за своене, защото не са демонстрирани действия от преди десет години, които да демонстрират, че ищеца счита имота за свой. Напротив той е признавал правата на ответника, и праводателя му щом им е заплащал наем и не се е противопоставил на отделянето на В и К инсталацията и ел.захранването и на останалите подобрения. Следва да се отбележи, че ищеца е в имота като съсобственик в дворното место и поради факта, че като носител на правото на строеж на втория етаж е получил две помещения от сутерена, които ползва. Смяната на ключа в периода преди предявяване на иска не оборва извода за липса на предпоставките на чл. 79 от ЗС, тъй като този текст изисква упражняване на владение, като фактическа власт и намерение за своене в продължение на десет години явно и необезпокоявано от никого. С представените решения на ВКС не е прието нещо различно. Те акцентират на това, че след изтичане на срока за придобиване по давност, собствеността се придобива автоматично без да е необходимо изрично позоваване или издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка. Въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че ищеца не се е позовал на придобивна давност преди процеса, или защото ответника е изгубил владението след като го е упражнявал в продължение на десет години, поради което тази практика не е приложима към мотивите на въззивното решение. Тя не обслужва тезата на касатора за противоречие на решението със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК също не е налице. Тази хипотеза е приложима когато за разрешаването на поставения правен въпрос се изисква прилагане на правна норма, или институт на правото, които са нови, нуждаят се от тълкуване с оглед изясняване на точния им смисъл и по които няма съдебна практика. Тя е приложима и когато има съдебна практика, но тя е неправилна, или се нуждае от корекция с оглед промяна в други правни институти, с които тълкуваната правна норма е свързана, или с обществените отношения в страната. По института на придобивната давност има богата съдебна практика, включително и задължителна такава, която не е неправилна и не се нуждае от корекция, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 329/28.10.2009г., постановено по гр.д.№ 720/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. И. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: